Ш Е С Т А Г Л А В А
Мишо и Мишката Миша. Тази глава оставяме без резюме, защото не сме попитали Мишо и Миша дали са съгласни да си врем носовете в най-интимните им работи. Такива неща е невъзпитано да се правят, ако не са Ви го казвали вече.
- Защо са ти сини очите? – запита най-възпитано Мишо Мишката Миша.
- Няма мишки със сини очи.
- Най-много – с розови.
- Но те пък са бели.
- Не очите им, де – поправи се Мишо.
- Сини са, защото очаквах да дойдеш – обясни му най-възпитано Миша.
- Беше по-вероятно да ми обърнеш внимание, ако съм със сини очи.
- Не е ли така? – усмихна се под елегантно обработеното си с тен дьо фон мустаче тя.
- Значи искаш да ти обърна внимание? – удиви се Мишо.
- Всеки иска да му обърнат внимание.
- Ти не знаеше ли? – удиви се Миша.
- Но аз и без този труд от твоя страна щях да ти обърна внимание!
- Няма котарак, който да не обърне внимание на Мишка! – напомни и Мишо.
- Не говоря за такова внимание! – нацупи се като пред прекалено прясно сиренце Миша.
- Всички мъже сте еднакви – мислите само за консумация! – обобщи тя.
- И очите ми съвсем не са сини, ако искаш да знаеш! – заинтригува го типично по женски мишмуроната.
- Как да не са?
- Защо тогава ги виждам сини? – клъвна Мишо, и оттук нататък вече всеки може
да се досети какво предстоеше да стане.
- Сини са, защото всеки вижда очите на своята мацка такива, каквито иска да са!
- А бе ти защо не вземеш да пораснеш? – приложи следващия безотказен трик Миша.
- Но ти си мишка – как така говориш за мацки?! – окончателно загуби самообладание Мишо.
- Опитвам се да общувам с теб на твоя език.
- Не го ли оценяваш? – реши, че е време да затвърди постигнатото Миша.
- Но видя, че няма ефект.
- Животните са благодарни...
- И със съчувствие ни гледат...
- Че други, не ветеринарни...
- Лекуват повече говеда... – запейка си тя.
- А, взе и да си пейкаш... – констатира Мишо.
- Да не би да си се отказала да затвърдиш постигнатото? – добави мишинално той.
- Съвсем не! – отговори по военному Миша.
/ Както всички котараци добре знаем, мишките са много добри войници, понеже са в постоянна война с нас. б.а. Мяу! /
- Не съм се отказала да затвърдя постигнатото! – уточни Миша.
- Просто дойде време да ти потърся слабите места!
- Така е в Любовта! – напомни му тя.
- Знам – каза Мишо.
- Но защо си пейкаш точно това?
- А не друго? – подири пробив в стратегията и той.
- Защото това е песничката на професора ми по ветеринарна медицина!
- Исках да разбереш колко съм образована!
- Така се затвърдява постигнатото, да те открехна... – открехна го тя.
- И недей да дириш пробив в стратегията ми!
- Защото няма! – заключи Миша.
- Ти строен си – като дирек си! – запейка си тя.
- А пък аз съм секси, секси!
- Мустака вия си с машата
- И съм девствена в душата!
- Но това не изглежда като песничка на професор по ветеринарна медицина! – удиви се Мишо.
- Защото не е! – удиви се Миша – просто исках да ти намекна, че за да спечелиш любовта ми, трябва да станеш поет!
- Но жените се омъжват за зъболекари! – каза Мишо – и какво, после от поет да се преквалифицирам на зъболекар ли? Не искаш ли твърде много? Но такива сте всички жени – мислите само за консумация! – обобщи той.
- Ами такива сте всички мъже! – контрира Миша – бързате като мишка пред кашкавал!
- Тези работи се правят постепеее...ннничко! – просвети го тя – а после може и да послушаме руски песни! – изфука се Миша.
- Може и руски песни! – изфука се Мишо – защото са мелодични, нали? – уточни той.
- Защото са съдържателни, блядь! – демонстрира лингвистични познания Миша.
- Е, ти си мишлей каквото си щеш - но щом трябва да ставам поет, ще взема да вляза в "Хулите", ако знаеш какво е? - подразни я Мишо.
- Правилно! Там поет и да не станеш, поне ще видиш какво е да не си поет! - подразни го Миша.
И Мишо се регистрира в "Хулите", но Любовта често изисква и по-големи жертви... Само че това е друга тема, макар и частен случай на "Интермяу" - точно то ни е основната, ако не сте забравили вече.