автор: ledena

По скалиста пътека
ли тръгнахме с теб ?
Зли ветрове ли ни
брулеха ?
В бистри потоци
и кални мочурища
газехме.
А тръстиките
жулеха...
Мрачните облаци
често надвисваха.
Дъжд от сълзи
ни валеше.
Зли самодиви
кълняха,орисваха.
Бяхме безпомощни.
И ни болеше.
С корени -здраво
увити в земята.
С клони,
протегнати в въдното-
даже насън
те държах за ръката.
Ти стискаше моята.
И гонеше тъмното.
Моят живот.
Моята истина.
Моята вечна вина.
Моя съдба.
Моя обич разлистена.
Стой до мен.
Аз съм просто
ЖЕНА...