автор: Hemu

На онези които сме загубили завинаги
в този свой живот, а и не само в този ...


В живота често случва се така:
да губим някого и то завинаги.
Опечалени в мигове на самота
ний страдаме че са „заминали”.

Разкъсвани от болката сърцата
туптят, тъгуват по загубеното.
Изписаната мъка по лицата,
крещи и казва за погубеното.

На всеки му се случва да тъгува-
небето пълно е с угаснали звезди,
защото със смъртта не се търгува
и в битка с нея няма победил - уви.

Във времето сълзите ще изсъхват,
нови хора с радост ще ни дарят.
В сърцата никога не ще заглъхнат-
тъга и болка,вечно там ще се спят.

Понякога ще гледаме в небето
с поглед търсещ близките звезди,
и тихичко ще плаче пак сърцето,
то само знае как и колко го боли.

27.06.2007г