автор: babazlata

ПЕДРО ПАЙШАУ

БЕЗКРАЙНА МОЯ ЛЮБОВ
/ MUITO, MEU AMOR/

2 част продължение

Кога дойде тя? Кажи ми. Кога я е видял за първи път? Кажи ми. Кога се целунаха?

Кога започна това?
Това, кое това?
Това.
Любовта?
Може би.
Любовта?
Да, може би е това. Кога започна любовта?
Започна преди да е започнала.
И после?
После не свърши, когато трябваше да свърши. Продължи повече време. Сърцето биеше повече време. Няма начин да спреш сърцето.
Ами тогава?
Тогава продължаваш така. Не може да се направи много. Може да се чака.
Може да се чака?
Да, може да се чака. Без да се знае какво се чака, например.
Това е още по- лошо.
Така е.
Ами тогава?
Какво би искал да знаеш?
Бих искал да знам.
Аз също бих искал да знам. Но това, което знаем е твърде малко. Почти нищо.


Тогава тя стана и отиде до прозореца и застана пред него гледайки навън, без аз да знам какво вижда, защото аз гледах само нея, а тя гледаше през прозореца, но трябва да е гледала къщите, небето, морето, ако е имало море, но аз незнам дали е имало море, защото не аз , а тя гледаше през прозореца. След това тя се обърна и седна, все така мълчалива, без да каже и дума, а аз се нуждаех да каже нещо, каквото и да е, дори някоя глупост, нещичко, бе, нещо, и тогава започна болката, почти непоносима и изпитах желание да викам, но не извиках, въпреки, че чух вика, такъв какъвто щеше да е ако бях извикал: вик, който идва от твърде далече и който отива твърде далече, както мен самият, без да знам от къде и на къде. Само маршрута ни интересува, не е ли така?
Да, така е.

Надявам се, че ще можеш да дойдеш неделя следобед.

Тя стоеше права, с гръб към мен, а аз бях облегнат на нея, с отпусното тяло отгоре й, притисках я, целувах я. Сякаш много ме беше страх да не избяга, да много ме беше страх да не изчезне в някой миг, сякаш никога не е съществувала- ти не съществуваш, казвах й толкова пъти, сякаш знаех какво говоря- и продължавах да я притискам, стисках и ръцете, който бяха много студени, и стисках повече и повече, съкаш исках да я стопля цялата, ръцете, душата, тялото и в това време я чух да казва: хайде бързо, колкото можем по- бързо, колата е там долу, отведи ме от тук, отведи ме.