автор: jonkata

Водата
ме съблече,
показа ме
на слънцето.
Докосна ме едва,
разсъни кожата ми –
мляко с карамел.
Ефирен,
тръпки
по извивките
на амфората пръсна,
по устните,
нектар стипчив
от диви ягоди
и мед събра.
Изригнаха
най-фините ми
очертания,
целувам
езичетата палави
на твоя огън –
слуга във храма ти
и господар!