автор: BlackCat

Търкалям всеки ден по склона
нагоре и нагоре... Всеки!
Препъвам се във стръкчета умора -
дано да падна, да олекне...
Разнизвам миг след миг и хвърлям -
от наниз спомени - след мене.
С упорство стискам зъби - да заглъхне...
Сърце, проклето то, пак стене...
Наведох се, чак коленичих,
завърнала се от простора.
Животе-чудо?!! Как да те наричаме
ние - малките, обикновени хора...
Уж зъби стискам, а треперя -
там, горе, вятърът не брули...
Сърцето в обороти вече меря,
а дните - в камъни и бури.
Търкалям всеки ден нагоре...
На всичките съм с нещо длъжна.
Накъсвам си букетче от умора.
Кой знае? Може да е нужно...