Н Е В Е Р О Я Т Н И Т Е П Р И К Л Ю Ч Е Н И Я
Н А К О Т А Р А К А М И Ш О /предимно /
М А Й К А М У М Ъ Р Л А
И Б А Щ А М У П О Л И Г А М
В О М А Г Ь О С А Н А Т А С Т Р А Н А
И Н Т Е Р м я у
(приказка за малки и големи)
Безплатно приложение: Речник на най-необходимите термини
за компютърно пътешествие в ИнтерМЯУ .
Да се ползва само от начинаещи котарачета и котарчкинки!
Употребата от възрастни носи риск за поява на неограмотени котила!
Да не мяукате, че не съм ви предупредил!
Мяу!
Ако ви се губят запетаи, кавички или мноо..ооо...го пълни членове – изяло ги е
Момичето на Мишо Мишката Миша.
Не ние си избираме мишките – мишките ни избират НАС!
Мяу !!!
П Ъ Р В А Г Л А В А
Поява на Котарака Мишо на Белия Свят.
Косвени мнения за него /не за Белия Свят/ от причините за това.
Котарака Мишо го гласяха за снежнобял, но се роди в печатница – събитие, което се отрази зле на цвета му.
- Изневерил си ми с мишка! – просъска котката Мърла на котарака Полигам.
- От нея е прихванал тези сиви петна, опозори ми поколението, язък ти за латинското прозвище!
- Изневерявал съм ти дори с чехъла на господаря, но не съм паднал толкова ниско – да ти изменям с обяда си! – контрира обиден Полигам, който много държеше на аристократическото си наименование, отредено му напълно заслужено от печатаря
/ “Полигам” в приблизителен превод означава “обичащ се с много котки”/.
- Откъде тогава тези миши петна по чедото ми, мяу да те вземе дано! – не мирясваше Мърла /когато една котка е справедливо ядосана, не е препоръчително точно в този момент да й бъдеш съпруг/.
- Ами ясно откъде, щом са толкова сиви! – защити се Полигам /при това – напълно достойно, както ще стане ясно след малко. В интерес на истината, той доста отдавна обмисляше какво да отговори на този най-очакван въпрос/.
- Е кажи откъде, щом е ясно! – все още не се предаваше Мърла, но вече не толкова убедено /в интерес на истината и тя имаше някои грехове, но Полигам откъде можеше да ги знае? При нейната дискретност? Абсурд!/.
- Изневерила си ми с писател! – хвърли бомбата Полигам.
- Глупости на мишлета! – побесня окончателно Мърла, след като й стана ясно, че Полигам си няма и Хабер от Понятие.
- Ако ти бях изневерила с писател, малкият щеше да е целият сив! – пропламяука обидено Мърла и се изчишка иносказателно върху книжката на поета Александър /с това целеше да отхвърли всякакви подозрения – напълно основателни, впрочем – ами нали поетът Александър много пъти беше я галил, а като се знае какво се говори за него, можеше като едното нищо да е заченала дори от ръката му! Освен това, според нея той доста сивееше и другите поети не му го казваха в очите само защото беше адаш на някой си Пушкин, велик котарак, според тях, а струваше ли си една Мърла да си разваля отношенията с адаша на велик котарак... – и тук вече Мърла окончателно се оплете в собствените си разсъждения и не толкова тайни желания за рибките, с които я гощаваше поетът Александър, и предпочете дипломатическото примирие пред трайната конфронтация/.
- Ами сигурно е посивял от мастилата, печатница е, все пак... – опита се да тушира разногласията Мърла.
- Ако беше от мастилата, трябваше да е шарен като дъга... – внесе елемент на разсъждение Полигам, вече с по-благ тон – не му се искаше да задълбочава безсмисления, според него, скандал, но обърна внимание на цвета на рекламните материали просто така – колкото да си опази достойнството.
В крайна сметка се споразумяха Мишо да е прихванал сиви петна от писателския вестник, който печатарят издаваше безплатно, и тъкмо да му го кажат, на малкото си котенце, родено току-що и което още нямаше сили да измяука, нежели да помръдне, и ги обзе най-безумната паника, която застига единствено най-грижовните родители, и те нададоха най-отчаяните котешки вопли, на които се отзова дори печатарят, но всуе!
Мишо го нямаше!
Мишо беше изчезнал!