автор: babazlata

ПЕДРО ПАЙШАУ

БЕЗКРАЙНА МОЯ ЛЮБОВ
/ MUITO, MEU AMOR/

Иска ми се да знам, защо те обичам по този странен начин, по който никога не съм те обичал....
Вержилио Ферейра


Вратата е отворена. Бутни я. Бавно влез. Сега, ако се вгледаш внимателно, можеш да видиш какво се случва в стаята. Внимавай, не вдигай шум, опитай се да не дишаш. Тя е легнала на леглото, турско-белият й халат е полу разтворен. Той е застанал на колене и я целува между краката.
Светлината е слаба, но достатъчна. Като сцена от черно- бял филм. Сега можеш да се приближиш. Да не се блъснеш в настолната лампа, която е изгасена и е точно от дясната ти страна. Сега вече да, можеш да видиш лицето й. Какво виждаш? Удоволствие. Удоволтвието е нещо, което може да се види? Може да е болка. Слушай сега какво си казват любовниците, когато са се сграбчили така. Викат. Не се разбира. Той я целува през цялото време. Облаче кръв бавно боядисва турско- белият халат. Ти гледаш, нищо повече. Сега вече можеш да се оттеглиш.

Можехме да запонем от кадето и да е, все тая. При всички случай трябва да стигнем до тук. Не ме питай къде. Когато пристигнем ще разбереш. Сега е рано да питаш. Само слушай.

...........
/бел.ред. хихихи. Преведох началото, само за да усетите натурализма на потругалската литература и лекия начин по който португалските автори съчетават физиология и психика, натурализъм и философия. Сега ще ви преведа само някой мисли от книгата, които много ме кефят..../
...............
И той й стисна ръката, тя стисна ръцете му, и застинаха със стиснати ръце, първо загледани в ръцете, после бавно вдигайки очи, за да се срщнат най- накрая, губейки се едни в други, без вече да е ясно кой гледа и кой е градан, очи, които едновремено гледаха и бяха гледани...
...............
Ако не беше ти, скъпи, щеше да е друг, все тая, след като след това завинаги щеше да си ти...
................
....телата са тези, които ни измарят всеки ден...
...............
Да гледаме напред и да гледаме назад. Това ли е животът?
..........
Лодката, която чакам, за да ме отведе от тук, никога няма да пристигне? Нима лодката, която чакам е лодката в която съм? Кога е отплавала тази логка, бих искал да зная? Преди много време? Преди мен?
............
Вътре сме без да сме го искали, излизаме, без да сме го искали, и така и не разбираме от къде сме минали, не е ли това всъщност живота, скъпи?

Ако ви хареса ще ви преведа още, поздрави Румянка Ник-Илиева