автор: esperanca

На есента от златото - тежи.
И вятърът ме дращи по гледеца.
Във ямата му се събират яростни мъгли.
В съня си само помни ме щуреца.

От пъстротата ми тежи -
оловни стъпките се стичат.
По слънчевите магистрали ме боли,
там,залезите са обрасли в лишеи.

Кехлибара на зърната ми - тежи.
В пръстта се вкореняват ходилата.
А вятъра от небесата ми крещи:
-Съсирек е от гроздов сок земята.