автор: iokasta

Той се беше опитал да нарисува,
момиче втренчило се в локва....
Удивително черно-бели очи!
В локвата съществуваха две три мокри мишки,момичето беше сигурно че те бързаха.

............................................

Знаех че всички го намираха грубовато странен,отричаше всякакви задръжки.
Рисуваше откачени неща.
Но,
О
БОГОВЕ,
не го мразете-той е артист.
Срещне ли ви можете да се видите вече чернобели.
Да се спънете в някоя дупка,черна котка да ви пожелае приятен ден и да сте убедени че това наистина е говореща котка.( ролята на мокрите мишки).
Той ме беше забелязал че седях на керемидите у нас и изстисквах сок от череши.
Спомням си че влезе в двора и застана до пясъчника.
....................................................

Да си се оглеждала в локви напоследък?

О
БОГОВЕ
не го мразете- той е артист.

отговорих му че локвите са без значение за мен - нямах желание да се чудя какво му е хрумнало на него.

......................................................

Той-артиста не ми проговори вече-но гледаше другите около мен все едно са най-лъганите хора на този свят.

............................................................
-Как да лъжем съвестта си?
-Те локвите-не ти се сърдят.
Това каза докато бях на изложбата и гледах момичето което се е втренчило в дупката пълна с вода и мокри мишки.

...................................................

О
БОГОВЕ
аз не го мразя,
защото е артист.