автор: TheBloodThirstyBunny

Умирах! С всяка секунда дъхът ми излизаше все по- трудно. Опитвах се да усетя нежния му, лек допир по небцето, исках да му се насладя за последно.
Имаше дъх на рози и бавно изпълваше гърдите ми, карайки ме да потръпвам. Толкова е красиво! Как до сега не бях обърнала внимание, макар да бях вдишвала безброй пъти?
Леко забих пръсти в земята. Усетих малките студени песъчинки - забивха се под ноктите ми, а градинската пръст беше влажна от проливния дъжд предната вечер. Усещах капките стичащи се по кожата ми, ликувах под допира на слънчевите лъчи... Бях наистина жива, точно преди смъртта да ме хване за ръка и да ме поведе през пътеки и полета - по пътя към незнайното.
Очите ми се замрежиха и меките проблясъци се размазаха. В съзнанието ми изскочи спомен. Не! Не беше един! Бяха милиони и минаваха толкова бързо. Усетих сякаш всичко на ново. Всички чувства, всяка болка - всичко... в рамките на една единствена секунда. Видях хиляди разочарования, целувки, усмивки... Почувствах цялата любов, която ми бяха отдали. " Лентата " започна да се движи толкова бързо, че не различавах отново и отново появяващият се пред очите ми живот ... Почувствах нещо невероятно,неописуемо, нещо.... върховно ...
И изведнъж лентата... просто се скъса...