автор: veniamin

Те гледат картите със вяли погледи,
отпиват бавно от червеното,
а черното не е в колодата,
а някъде навън във тъмното.

Седят със шапките си килнати,
забравили кога са влезнали
в опушения свят на кръчмата,
където сивотата е убежище.

В бутилката така, затворени,
са техните игриви духове.
„Сега ли да отворя тапата
и да ги пусна над главите им?”

Сезан се пита и разбърква
върху палитрата си нови козове.