автор: vamp

Една недействителна история с действителни действащи лица.

Здравейте ! Приятелите ми викат Ламбо. Ми как да ме наричат като майка ми ме е кръстила на дядо ми Харалампи. Все се надявах предпочетат Хари, но те гадовете наблегнаха на Ламбо. Предполагам разбирате каква услуга ми е направила мама с това име. Е, все пак е по-добре от Прокопи, нали?
Но не това е важното. Всъщност искам да ви разкажа какво преживях наскоро. Колкото повече време минава почва да ми се струва, че е било само някакъв сън. А не ми се иска да го забравя, както обикновено става със сънищата.
Та значи, всичко започна един ден...
Обаче не обикновен. Поне три причини мога да изтъкна в потвърждение на необичайността му. Първо - беше деня след рождения ми ден, на който навърших 25 лета. Сами си представете колко като количество и разновидност питиета съм обадил. Второ - събудих се с махмурлук, за който още няма измислени думи да бъде описан. Навремето Светите братя Кирчо и Мето ако се бяха черпили правилно, със сигурност щяха да измъдрят по-точна думичка. Затова се налага да го опиша както аз си го предсавям. Най-доброто описание за подобен махмурлук може да бъде само това: Ааааъъъррргннн! Задължително с удивителен знак. Трето, и най-важно - когато погледнах в огледалото открих, че тежестта на главата ми не се дължи на препиването.
Като се събудих ми направи впечатление странно огънатото канапе на което снощи съм благоволил да отпусна морните си телеса. Също така и това, че не усещах пръстите си. Все пак имам цели двадесет на брой, а в момента сякаш ги нямаше. След това забелязах дрехите си разпилени наоколо. Само дето не просто разпилени, а направо съдрани. Все едно тялото ми се е пръснало и те са се разхвърчали наоколо. На всичкото отгоре и главата ми беше необикновено тежка и ръбеста. Тогава си помислих, алкохола не прощава. Като станах обаче открих странности в походката си. Все едно ходех на краката и ръцете си едновременно. То си е нормално при препиване, ще си кажете. Да ама това не се дължеше на махморлука. Разбрах го когато се погледнах в огледалото. Приближавайки се към него първо открих, че съм се сдобил с... рога ! Не като онези, дето жените слагат на мъжете си, а съвсем истински, чисто новички рогца. Вече знаех защо чувствам ръбеста главата си. Но това не беше всичко. Вместо обичайните за момента замъглени очи, отсреща ме наблюдаваха две големи, влажни и изумени очи на теле ! Погледнах надолу към ръцете си и открих, че вместо тях си имам още един чифт краченца. Не слагам отново удивителна, защото нищо не можеше да ме удиви повече от видяното до момента.
Аз съм... теле. Стига ве !!!
Това беше единственото смислено нещо, което се зарея в чутурата ми, там някъде под рогата. Не си мислете, че толкова лесно съм приел новината за преобразяването ми от Човек в Теле... Доста време изгубих в обикаляне и сумтене. В действителността ме върна една нужда , съвсем естествена при консумация на бира. Не ми беше лесно да уцеля тоалетната чиния, при условие че не си виждах оная работа, но се справих добре. На теракота имаше съвсем малка локвичка телешка урина. Помолих се да не ми се налага да сядам по една друга нужда, че с тоя огромен задник какво ли щях да сторя с горкото клозетче...
Като се облекчих взех да се чудя какво да правя с новата си същност. Добре би било да си поприказвам с приятел. Мога ли обаче да говоря, или само издавам разни телешки звуци ? И как изобщо ще си подам носа... опа, муцуната навънка ? Ще вземе някой да ме спретне на луканка. Те(Ние) теленцата са(сме) доста вкусни.
В подобни мисли изгубих още известно време. После се сетих за GSM-а си, и че бих могъл да се обадя на някой. Само дето се оказа, че не бих могъл. С тези ми ти копита как ? Защо, по-дяволите, си купих толкова дребен мобилен телефон ? Нямах друг вариант освен прекия контакт. Наложи се да изчакам вечерта.
Не чаках дълго. Бях проспал по-голямата част от деня. Тук изникна още един проблем. Как да отворя вратата. Добре че бях оставил ключовете в бравата. След дълги премятания и усуквания на езика си успях да ги превъртя. Бравата щракна. И като човек винаги съм бил добър откъм език, но като теле надминах себе си. Опитайте и вие да отключите с този си атрибут. Зарекох се ако някой ден отново съм човек, никога вече да не кусвам гозби от телешки език. Не бих могъл да се гавря с този иначе толкова полезен елемент от кравешката особа! Даже успях и да заключа и не след дълго бях едно волно, безпризорно теле, крачещо в нощта със закачени на единия рог ключове. А колко съм бил прегладнял го разбра близката градинка със сочен райграс. Не съм и помислял, че в живота ми ще дойде момент да се наслаждавам на подобна гозба. К'во да се прави, човещинка...опа, кравинка! Добре че в тази част на денонощието не се мяркат много хора. Все пак успях да стресна двойка влюбени тийнеджъри. Нещо се бяха усамотили на една пейка. Сигурно им е избягал целия еротичен момент след поредното ми облекчаване.
Избрах да посетя Митко, той живееше най-близо. Естествено напъхах се в асансьора. И телетата имат право да се облагодетелстват от научно-техническия прогрес. Добре че единия им асансьор е товарен, та успя да поеме новата ми натура. Тук изникна нов проблем. Натискането на бутона за предпочитания етаж. Бях влязъл с тиквата напред и сега таблото се оказа далече от гъвкавия ми език. За мой ужас с новата си придобивка, опашката, нямах тази сръчност. Още по-голям ужас ме споходи когато асансьора потегли нагоре без моя помощ. Някой беше решил да излиза посред нощ, а за мене това значеше, че тази кабинка, за едни широка за други тясна, ще е лобното ми място. Като се отвори вратата обаче вместо крясъци чух само звук на свличащо се тяло. Някаква лелка лежеше не особено жизнена. Нормална реакция, като се има предвид гледката на телешки задник с нервно махаща опашка. След това сметнах за удачно да ползвам стълбището. Докато натисках звънеца, с език разбира се, се надявах моя човек да си е сам в къщи. Въздъхнах като чух сънения му глас и изтърсих:
- Аз съм бе, гъз, отваряй бързо !
- Луд ли си ! Знайш ли колко е часа ? Утре съм на работа. - измрънка той и в този миг аз се оказах най-щастливото теле на всички земни кълбета. Щом ме е разбрал, значи имаше все още нещо човешко в мене.
Когато отвори се наложи да пъхна главата си у тях за да не успее да затръшне вратата.
- Стига натиска ! Да ми потрошиш врата ли искаш ? И не викай, че ще събереш съседите !
Още докато го казвах натиска му намаля и аз нахълтах.
- К`во се пулиш, това съм аз, твоя добър приятел Ламбо. И си затвори малко устата. Запознах се с всичките ти кариеси.
- Н-н-нямам к-к-к-кариес...- смотолеви той, но поне си затвори устата. Само дето продължаваше да ме зяпа изумено.
- На кой му пука. Намира ли ти се някаква биричка, че съм пресъхнал ?
След известно време вече лочех "Бургаско" от някакъв леген и премлясквах доволно. Какво е нужно на едно теле за да се чувства добре. Райграс в изобилие и биричка да смаже хранопровода.
- Трябва да има обяснение - каза Митко.
Вече беше асимилирал преобразяването ми. Само от време на време ме поглеждаше учудено. Сега аз го погледнах изумено. Толкова време попилях да мисля глупости от рода на: нека сега някой каже че ми е малък...
- Знайш ли, изобщо не мога да разсъждавам в момента - измлясках и го погледнах с големи влажни и много тъжни очи. - Ако се замисля, след малко ще имаш в коридора си едно изпаднало в депресия теле.
- Пини биричка да се успокоиш. Всъщност не си толкова зле. Тези шарки на гърба много ти ходят.
Като видях насмешливото пламъче в очите му ми се прииска да го сритам. Добре че нямаше пространство в коридора, току виж съм потрошил единствения си близък човек в момента. То май до сега не бях срещнал себеподобен. Пък и едва ли някой четирикрак приятел би се съгласил да си похортуваме и пийнем по едно. Продължих да си лоча, а мисленето оставих на Митака. Него си го биваше в тази дейност. На мене дай ми да хапна, пийна ... тези три работи. От последното изглежда ще трябва да се откажа. Нещо не ми излъчват сексапил кравите...
- Смятам да се обадя на Наско. Вие двамата накрая пушихте разни боклуци. Дано да не вдигне майка му, че к`вато е пепелянка...
Оставих го да прави каквото намери за добре. Без това не си спомнях нищо от завършека на празненството. След момента, когато се опитвах да впечатля една девойка всичко ми беше мъгла. Добре че не ми се е отворил парашута и съм се прибрал сам. Пак ме напъна мехура. Мамка му, как може да строят жилища с такива тесни коридори !
- Нещо не е наред - каза Митко, връщайки се замислен. - Говорих с майка му. Вместо да ми се разкрещи както тя си може, само ми заяви, че не мога да говоря с Наско сега. Трябва да отидем до тях. Изпи ли си бирата вече ? Странно ! Сигурен съм, че преди малко легена беше почти празен. Как си отвори още бира ?
- Не е бира.
Не след дълго бяхме пред вратата на Наско. По точно Митака беше. Аз се криех между етажите. Доколкото може да се скрие едно двеста и петдесет килограмово добиче. Докато си пресмятах килцата, Митко вече беше завързал обичайния за тази част на денонощието разговор с най-вежливата майка на всички земни кълбета.
- Моля ви се, лельо Мими, наистина е много важно!
- Махай се, *** сплескан ! Четири часа е !
Изглежда се беше почерпила. Откакто преди седем години я напусна мъжа и всички представители на обратния пол бяха станали за нея сплескани атрибути. Но Митака не се трогваше от думите и. Беше израснал с Наско и вече имаше имунитет.
- Моля ви се ! Вижте, мисля че с него се е случило... нещо. Знам го защото и Ламбо не ... прилича на себе си ... Той е тук и ... може би ще измислим нещо...
Тук вече уцели. Десетките брави, с които се беше заключила започнаха да се отварят. Когато се показа носа и, той винаги вървеше крачка напред, аз се приближих. Не чухме още от словата и защото като ме погледна подбели очички и зае хоризонтално положение. Явно съм станал доста чаровен щом втора поредна жена като ме види и омекват луканките.
- Какво направи на майка ми бе, малоумников !!! - чу се гласа на Наско, който звучеше доста гъргорещо, или нещо подобно бълбукащо. Миг след това Митака се кискаше неудържимо. - Мнооого смешно. Стига си се хилил, че от зор може да изцапаш памперса !
Загриза ме любопитството, както само то си знае, и надникнах над рамото на Митака. След това и аз се кисках. По-скоро се телехилих. Пред мене се бе изпъчил с цялото си достойнство и блясък един пуяк !!!
- Бързо да се махаме, докато не са наскачали съседите ! - изписука Наско и изприпка между краката ми.
- Ми майка ти ?
- Нищо и няма. Ще се оправи. Цял ден не ми дава бира...
Ако някой не си беше легнал тази вечер и погледнеше през прозореца, щеше да види интересна гледка. Човек, теле и пуяк разхождащи се в нощта между блоковете. На всичкото отгоре, мисира лочеше бира от чашка, която двуногия му подаваше. Нямах представа колко носят на алкохол пуяците, но като гледах с какъв мерак Насето топи клюна и изпъва шията, сигурно скоро щяхме да имаме един подпийнал пернат.
- По-кротко с бирата, бе мисир ...
- Ти си мисир, бе краво ! - изписка той. - Знайш ли к`ъв кошмар преживях днес. Събудиха ме неистовите писъци на добрата майка, дошла да завие синчето да не настине. Докато я убедя, че топката перушина съм аз, вече се виждах във фурната. След това тя укротяваше крясъците ми породени от гледката в огледалото...
- Вместо да се дърлим дайте да видим к`во ши правим - намеси се Митака. - По-скоро да открием причината.
Замълчахме. Само Наско продължаваше да нагъва шумно бира. Много се тревожех дали пиянството му като пуяк ще е все така неприятно. Тъкмо смятах да го сплаша със сритване по пернатия задник когато той измежду глътките изтърси:
- Знам причината.
Погледнахме го с не особено топли погледи.
- За всичко е виновна тревата. Нали помниш, че саснахме.
- Помня ми, чи кък - слъгах набързо. Не можех да се излагам с къса памет пред един мисир. - И ако версията ти е достоверна, което много ме съмнява щото съм саскал хиляди пъти, как смяташ да ме убедиш ?
- Тази беше специална...
- Мене ако питаш, всички са боклуци - вметна Митака.
- И какво и беше специалното? - изнегодувах аз.
- Взех я от един арабин - изгъргори той и преди да съм успял да го прекъсна продължи. - Той ми каза че е вълшебна, но не предполагах че говори буквално...Каза ми да внимавам какво си мисля...
Умълчахме се. Как да повярваш във вълшебства разни си! Но като се сетих на какво приличам в момента... наложи се да приема факта за съществуването им. То май го бях приел още докато чурулинках в легена.
- Значи така, пушиш, помисляш си нещо и то става - разсъди Митака. - Каква глупост ! Ако не ви виждах кравешките и мисирешки физиономии едва ли бих ти повярвал на бръщолевенията за вълшебни треви. Чак на мене ми се пропуши...Ще ме провалите ей, к'во момче бях, ентелигентно. А сега ми минават мисли да се напуша и да правя безобразия...А я ми кажете вие какви тъпотии си мислехте, че се превърнахте в тези иначе толкова безобидни животинки ?
И двамата с Насето мълчахме. Пък и трябваше ли да му обеснявам как снощи с пиянския си глад си фантазирах че плувам в океан от телешки кюфтета и други такива вкусотийки. Добре че не съм мислил за морски деликатеси. Току-виж се бях събудил като калмар, изсъхнал на канапето...
- Ми аз, хлъц, снощи хапнах, хлъц, малко пуешко филе, хлъц... - изхълца Насето и натопи човка в бирата.
Работата отиваше на зле щом се появи хълцане при него. Това беше първия симптом на идещото му безумие. Втория беше самото то, с цялото си великолепие от глупости. Нямах време за нищо. След миг Наско вече прехвърчаше измежду автомобилите и цепеше утрото с гъргореща песен :

Аз съм един палав мисир
Тръц-пръц дрис ориз
По гърба си нямам вече кир
Тръц-пръц дрис ориз

Имам вече перушина
Хопа-тропа боба кльопа
И ще клъвна двама-трима
Хопа-тропа боба кльопа

Митака се втурна след него, ала за почерпен пуяк Наско бе доста пъргав. То досега не бях попадал на пияни мисирки, но ето че вече трупах опит. Опитах и аз да се включа в гонитбата, защото доста ме притесни факта, че съседите ще наскачат. За зла участ не прецених новите си габарити и се заклещих между две коли. А някъде наблизо вече звучеше "You never walk alone", химна на Ливърпул. Насето издаваше футболни пристрастия. Кошмарът стана пълен, когато от близката пресечка се зададе една полицейска кола. Блюстителите на реда явно чули шумотевицата, светнаха бурканчетата и се насочиха към епицентъра. В този момент пулса на телешкото ми сърчище сигурно е бил усетен чак в Япония във вид на унищожително земетресение. Незнайно от къде придобих невероятни телешки сили. Успях да отместя единия притиснал ме автомобил и се заоглеждах за скривалище. Със скромните си къмто триста килца едва ли щях да постигна някакъв резултат. Усилията ми съвсем се обезсмислиха, когато патрулката спря наблизо и освети Митака с рипащия в ръцете му Наско. Чудна картинка ! Надявах се полицаите да са с чувство за хумор.
Явно го бяха загубили в най-ранна възраст вследствие на операция, защото изскочиха невероятно бързо от колата. Единият чичко полицай даже беше изкарал пистолета си и сега той сочеше Митко.
- Не мърдай ! Ръцете зад врата ! - извика въоръжения субект с фуражка.
Митака обаче не помръдна. Продължи да стиска здраво клюна на пуяка. Не знам откъде го изкара този кураж да не трепне срещу пистолета. Аз собственогъзно пуснах една скромна розичка. Хубаво е в моменти на напрежение да си без гащи. Взе да ми допада телешката ми същност.
Полицаите почнаха да нервничат. Невъоръжения извади белезниците и се провикна:
- Не чу ли ве, ръцете зад врата ?!
- Ми-и, - измрънка Митко. - ще изпусна птицата...
- Не ме интересува скапаната мисирка ! Обърни се с ръце на гърба !
- Не е мисирка, пуяк е.
Митака винаги казваше последната дума. В случая това не му помогна, след малко беше с белезници подпрян на патрулката. До него Насето кротко пристъпваше и се правеше, че търси нещо за клъвване. Най-вероятно се оглеждаше за изход от ситуацията. Вече се бях поокопитил, буквално. Приближих се придавайки си вид на тъпо теле заинтересувано от обувките на нервака с пистолета. Той вече го бе прибрал и сега се опитваше да гепи Наско.
- Ела, пили-пили, ела при батко ! Ах, каква манджа ще стане от теб.
Като видях хищния му поглед и си представих приятеля си в нечия тава, нещо в мене се пречупи. Докопах го с единия рог за колана, завъртях го и го метнах над една кола. Повече не го видяхме, дано не си е паднал на врата. Обърнах се към колегата му, който беше спрял да претърсва Митко и сега бе отворил очи по-широки от чиния.
- Откъде я намери тая бойна крава, ве ?! - изтърси ченгето и се заопипва за кобура.
Това сложи точка на колебанията ми. Как така ще ме обижда на крава ! В главата ми закънтя песента "Cop killer" на Айс Ти и без да се усетя вече бях тръгнал срещу него. Едно бясно теле в нощта...
Той вдигаше пушкалото си срещу мене, когато налетя Наско и след миг висеше откъм задника му здраво стиснал клюн. Горкият полицай се ошашави и изтърва пистолета. Опита се да се завърти, но се спъна в сложения на точното място крак на Митака и се просна на земята. За мен остана само да положа тежко копито на гърдите му. Блестяща операция от едно невероятно трио !
Тишината не продължи дълго. След малко Насето кълвеше настървено шашнатия полицай и нареждаше:
- Кой е мисирка,ве ?! А ! На ти мисирка, и още една и още...
Сержантът се пулеше към псуващия пуяк. Аз го довърших с думите:
- Къде са ключовете за белезниците ?
Няколко минути по-късно бяхме далече от произшествието. Насочихме се към парка в края на квартала. Бяхме посърнали. Перспективата, че ще ни издирват властите доста ме тревожеше. Сякаш не ми стигаха рогата на главата...
- Я дай да го кьорна пистолета, - изграчи Наско. Само на него му беше весело. - от малък искам да имам...
Бяхме прибрали оръжието на полицаите, да не би да направят някоя глупост. То и на мене ми се искаше да го пипна, ама с тия ми ти копита не виждах как ще стане. Май от доста неща ще трябва да се откажа.
- И как смяташ да го ползваш ? С клюна може би...
- Виж се ти ве, добитък, аз поне имам пръсти ! Пък ти една чикия не мож си направи...
Млъкнах замислен над несветлото си телешко бъдеще, а Насето заобикаля около сложения на асфалта пистолет. Тъкмо бях започнал да се примирявам с мисълта за сексуалните си контакти със себеподобни, когато тихата нощ бе разцепена от изстрел. Автомобила до нас видимо се наклони. Гумата му бе станала жертва на мисирешката несръчност. Миг по-късно Наско на прибежки и прехфърчания се юрна към близкия вече парк. Не знаех максималната скорост постигана от четирикраки, но когато прелетях покрай Насето развявайки перушината му, си помислих че и гепард не може да ме надмине. Това пък ме върна за кой ли път към злополучното ми преобразяване. Ако не си бях мислил за кюфтета сега можех да съм Супермен. Или пък Брад Пит. Щях да изкъртя всички девойки на всички земни кълбета ! А аз кво - кюфтаци. Пфу ! Сега ще трябва да любя крави да ми доде акъла в главата.
Хора, не мислете с шкембетата си ! Лакомията води до...сами виждате.
Неусетно бяхме навлезли в парка и сега приближавахме към цирка опънал шатра на голямата поляна в средата. Митко запъхтян и вкиснат крещеше на Наско каква куха мисирка е.
- А бе, момче, какво си се развикал на тъпата мисирка ? Ща чуй сякаш!
Тримата се гипсирахме и врътнахме глави по посока на гласа. Някакъв мъж седеше на пейка в непосредсвена близост до цирка. Най-вероятно пазач, и също така най-вероятно почерпен. Полупразна бутилка с ракия стоеше до краката му в джапанки. Поне един плюс имах като теле - обонянието ми се беше ъпгрейднало. За съжаление след приятния аромат на домашнярка попаднах на този на краката му. Това вече уби безвъзвратно всичко детско в мене. Докато се чудех какво да предприема Наско взе нещата в свои ръце. По-точно в клюна си.
- Жена ти е тъпа мисирка, ве гъз !
Цигарата кандилкаща се между устните на човека тупна до джапанките. Как ли не възникна експлозия, като се има предвид газовете долитащи откъм краката му. Като погледнах лицето му ме напуши на смях. Човечеца така се беше опулил, че очищата му всеки момент щяха да скокнат от орбитите и да се скрият в близките храсти. Реших да го довърша.
- Приятно ми е, аз съм телето Ламбо - рекох и кимнах.- А това са Митко и Наско. Втория е така наречения "тъпа мисирка".
- Н-няма да п-пия повече ! - изпелтечи той и бутна шишето.
Свлече се пред пейката и не помръдна. С Насето чукнахме крило в копито и се разтресохме в смях. Почна да ми харесва да шашкам хората. Голям смях падаше.
- Този не диша - каза Митко. Беше се навел над припадналия елемент и го побутваше предпазливо. - Даже май и пулс няма.
- Въх, ми ся ! Утепахме човека ! - изгъргори Наско. Май още му беше смешно. Аз лично се попритесних. Хал-хабер си нямах от първа помощ като човек, камо ли като добитък.
- Трябва да го свестим. - добре че Митака имаше нещо в главата. Винаги намираше изход. - Трябва да му направим сърдечен масаж.
И започна да го мачкоти с ръце не особено сръчно. Въпреки старанието му обаче, човека и гък не обели. Май му бяхме взели акъла. Не че имаше много за взимане.
- Мисля че трябва да му направим изкуствено дишане - вметна Наско. - Ама аз с тоя клюн не виждам как ще помогна.
- К'во гледате към мене - възмутих се аз. Нямах никакво намерение да гълтам алкохолни изпарения. - С таз зурла по-скоро ще му лапна тиквата.
Оставаше само Митака. Той въздъхна и рече:
- Добре де, ще се жертвам. Но ти продължавай да натискаш гърдите. Ма не отпускай копитото много да не му пренаредиш кокалите...
И се започна една идилия от напъни и вдишвания. Няколко пъти Митака вдигаше глава с не особено щастливо лице. С какви ли аромати се сблъскваше. Като се сещах за миризмата на краката, си представях какви са тези в устата на нашия пръв пациент. Тъкмо смятах да кажа че няма да стане нищо, когато нещо под копитото ми изпука. Попрекалил бях с натиска.
- Браво ве, сега го и дочупихме !
Митко надигна изтормозена физиономия и ме погледна с пламък в очите, който вещаеше не особено топли думи. Вдигнах бързо копито и вложих всичко от себе си да изглеждам невинно. Но как да се получи, като тристата ми кила лъхаха здраво на вина. И точно в този миг на отчаяние, човека въздъхна и се поразмърда. Заподскачахме наоколо щастливи. Още нещо изпука измежду копитата ми. Близката пейка не ставаше вече за сядане. То май само за подпалки я биваше след преминаването ми върху нея.
- А ве сакатлък, потроши мебелите !
- Млъкни ве, тъпакс мисирокус, да не сгазя тебе...
Смятах доста обилна на мръсотийки тирада да му опъна, но нейсе... Изведнъж нещо ярко блесна и се изви вятър. Като се озърнах, видях че вече не съм върху пейката а няколко телешки крачки в страни.
- Баси виелицата... - измрънках и се обърнах да видя накъде е отвят Насето. Габаритите му бяха доста по-скромни от моите, та очаквах да го открия кацнал на някое дърво.
Облещих се !
Той си беше на същото място. Само дето вече не беше пуяк, а наш си Наско, чисто гол проснат на земята. На всичкото отгоре беше в ерекция. Оглеждаше се с не много интелигентен поглед. След малко вече разнасяше голотата си наоколо и се дивеше в несвяст на хуманоидната си форма.
- К'во се радваш бе ?! - завиждах аз. - С това червейче между краката само бръмбарчета и калинки мож изплаши !
- Червейче, ма си е мое ! Пък ти с твоя хобот само добитъци ще онождаш... - присмя ми се гада.
Идеше ми да си загризя ноктите, ама нямах.
Храста наблизо се размърда. Подаде се ожуленото лице на Митака. Там го бе отвяло преобразяването на Наско.
- Ууууффф ! - изсумтя. - Обаждайте се друг път като се преобразявате... Да се хвана за нещо...
- Може да хванеш Наско за червея, ма ще ти трябва пинсета...
Не успях да довърша... Нещо около мене блесна и почувствах невероятно силна възбуда. В следващия миг и аз лежах гол и надървен на земята.
Но вече бях човек. Човек !!!
Отнякъде се чу гласа на Наско:
- И ти ми говориш за бръмбарчета и калинки... Виж ти какъв глист имаш !
След малко се подаде ожуления му задник от храста, в който доскоро беше Митака. Тъкмо се зачудих къде ли съм отвял него, когато се чу отвисоко:
- Само да сляза, така ще ви сритам голите дупета...
Беше се паркирал на най-долния клон на едно дърво наблизо.

***

Ми общо взето така завършиха празненствата по честването на четвъртвековния ми юбилей...
Наложи се да разкъсаме тениската на Митко, за да покрием срамотиите си. И в ранната утрин се отправихме към тях. Щеше да се наложи да ни заеме някоя и друга дрешка.
В завършек мога да кажа само едно.
Внимавайте какво пиете, пушите и най-важното, какво си мислите !
Нищо не се знае.
Всичко е относително, както е казал чичко Айнщайн...