- Сънувах странен сън, - каза Хаймана, Чудно, баща ми не ми е носил играчки.
И потеглиха да търсят Бен, тълкувателя на сънища. Едвам завиха наляво и една красавица ги стопира.
Когато се качи, се оказа, че не е така ослепителна, както им изглеждаше под дървото, нито така младолика, както очакваха.
- Да, - отговори тя на погледите им, проститутка съм. Но сега пътувам по важна работа. Отивам при Бен Свито да ми разтълкува сън.
- Точно и ние сме натам, отговориха Паридай и Хаймана, А ти да знаеш някакъв цер за вампирки?
- Простаци - да, но нито вампири, нито вампирки съм срещала. Ние сме честни и почтени: вършим си работата, вземаме парите и веднага забравяме. И нас ни забравят. Няма разочаровани, няма обидени. Не посипваме с пепел, не триеме сол. Не просиме любов, не плачем от капка кръв.
- Още малко и ще се изкараш рицар.
- Ние не се понижаваме до нивото на рицарите! Не защитаваме прогнили идеали, не пазиме змея да не го изядат принцесите, не надничаме под полите на девойките и не слгаме катинари, не сме предатели.
- Нима рицарите са предатели!?
- А как ще наречеш този, който оставя дамата на сърцето си да пасе патки, а тръгва да се бие с вятърни мелници? И се крие зад "Дълг". И ти, който се криеш зад правенето на пари, и ти, който се криеш зад изкарването на хляба, сте предатели. По-малко безочливи от рицарите, но съвсем по-малко.
- Е, какво излезна, проститутките са по-благородни от рицарите?
- Ние сме вълчиците, ние кърмим Града. Ние сме Инициаторките, ние посрещаме гостите. Ние сме първите капланки и последните оплаквачки. Ние не подреждаме, ние не подбираме. Ти си избираш костюма и останалите побутваш настрани, а ти си избираш колата, а над останалите се надсмиваш. Вие искате да ви завиждат, а сами завиждате. Ние не завиждаме - нито на другите, нито на себе си.
- Добре, нека да е твоето, каза Паридай, но какво ще правиш при Бен?
- Сънищата си не разказвай никому. Но ето я и колибата на Бен.
С тези думи тя изхвръкна от колата и влетя през вратата на колибата като гонена от пожар. Докато оставят колата и проститутката излезна усмихната и пое направо през полето с цъфнали просо и ръж.
"Може ли?" почукаха учтиво на вратата на Бен.
- Влизайте, отворено е.
- Сънувах снощи странен сън, че...
- Знам, знам,- отговори Свито, Ти защо построи стената?
- Там си имаше стена.
- Която ти построи, за да я бутнеш в нея.
- Тя би могла да я срути.
- Ти искаше да я провериш.
- Само силата на чувствата.
- Проверката изпива силата. Ти си я взел.
- Няма я силата й в мене.
- Останала е в стената.
- Стената е срутена.
- Останал си длъжен силата.
- Той не е такъв подлец,- намеси се Паридай.
- Никой не е предател, докато не изневери на себе си.