автор: petinka

От многото предлагани приятелства
оставах винаги със мъничко вина.
Очаквах и таях в себе си надеждата
да срещна точно теб,когото да даря

с останалата нежност в душата си.
Оковите на миналото ще строша,
с криле на любовта ще те издигна
и огъня в сърцата ни ще съживя.

Аз зная-ти също като мен жадуваш
във пристан тих и нов да бъдещ приютен,
където да почувстваш с мен стабилност
и да избягаш от вихъра на скоростния ден.

Сред излишествата на деня и многото пороци,
сред гняв,омраза,завист и тъга,от бурята
в моето обичащо сърце-пристанище
с любов и много нежност ще те подслоня.