автор: vanilin

В еднаквости и във различия,
във безразличие и страст, -
тъй както Дикинсън е ничия,
така и ти, така и аз.

В пристрастия и разкаяния,
във грях, любов и самота,
скъсяваме дори избрания
разумно път на младостта.

Душите си на ад обричаме,
телата ни живеят в рай
и прелъстеното събличане
събира своя жалък пай…

Живеят в нас Голготи, кланици,
умират и се раждат тайни…
Съпружеството има граници…
А ние с тебе сме безкрайни!…

Ванилин Гавраилов