автор: nig

Той се гмурна за пореден път - това му доставяше удоволствие.
Откри, че дъното не е толкова страшно, колкото го описваха. Вярно, беше малко хлъзгаво, пък и водата нещо взе да става студена... Събрал във себе си цялата смелост на която беше способен, реши да продължи напред. Припомняйки си онази ужасна случка, когато без малко щеше да се удави във онова проклето езеро, със задоволство установи, че фобията му към водата е изчезнала яко дим.
- Наско - дочу се глас, който поразително много приличаше на този на жена му.
Ослуша се.
- Атанасе - вече по-настоятелно.
"Е, значи е истина - каза си той - все ще се намери някой да те прекъсне точно на най-интересното"
- Хайде излизай!
Никак не му се излизаше.
- Хайде излизай, бе човек!
"Това вече е прекалено - промърмори - дори тук, не ме оставя на мира!"
Изправи се, погледна тъжно към неспокойната водна повърхност и...източи водата от ваната си.