Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Chri
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13955

Онлайн са:
Анонимни: 447
ХуЛитери: 2
Всичко: 449

Онлайн сега:
:: Elling
:: marathon

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСкрито благородие
раздел: Есета, пътеписи
автор: deimos

Странна е човешката природа,странно е прозвището човек.


Противоречия,противоречия,противоречия....Защо не оставяте мен,подобието на човвек,на мира.Защо вълнувате съзнанието толкова нощи?Невежеството е толкова по-безболезнено и същевременно толкова по-заробващо.
Лежи човек и мечтая как ще покори света,как град ще носи неговото смело име.Върви по своя път и по времето на всоето съществуване никога,никога,никога не се среща със себе си.Умишлено.
Всеки предпочита да следва вече изведените представи за човек.Но няма нищо по-дръзко от това да се мислиш за нещо повече от това ,което си.И така човек върви,крачи с горди крачки ,планува минаването му под собствената си триумвална арка и се превръща в император според неговите собствени представи.Но той никога не се е познавал,както никой от нас няма да се познае никога и то нарочно.Защото в онова тъмно кътче ,там където не искаме да гледам,зад онази врата ,която е внимателно заключена,там където понякога лювопитството ни кара да надзърне се крие онова нещо ,което ни наричаме себе си,който сме предали откакто сме родили и сме го заключили ,защото ни плаши.Да,всява страх в нас със своята природа.С хладната усмивка,която се прокарва по изстиналото лице в момент на опасност,когато той ни управлява.Всява непревъзмогваем страх от умението му да оцелява ,въпреки всичко,ужасява ни с желанието да изпитва удоволствие ,да върши това,което ние никога не можем,въпреки че сме искали неведнъж.Той може всичко,защото не страда от нищо,няма болест ,която да го покоси,защото той не вярва в нищо освен в себе си и своята отвратителна мощ.Той е човекът във всеки от нас.Той е убиецът ,който никой не иска да признае ,че съществува под иначе брилянтната ,изгладена повърхност.Той е изнасилвачът ,който е отхвърлен от всички ,който не искат да го приемат като част от себе си.Той е всичко ,което на нас не ни се харесва.Той е там в нас и ние не ще го приемем и привестваме.
Именно неговият мощен тътен чуваме в ноща,в тишината ,неговият смях ,който ни е непознат,неговия зов ,когато не можем да заспим.Да,твърде дръзко и лукаво сме постъпили към него .И въпреки това,той е винаги доволен и усмихнат,горд е с нас,защото самата низка постъпка да го затворим ,докато не умрем е коварна или човешка,защото самият той я е продиктувал,защото знае ,че когато часът дойде,ние сме слаби и никога няма да се справим с обстоятелствата освен ако не го отключим.
Тогава се превръщаме в аултсайдъра,коренно различни от болшинството,което счита за модерно и актуално,красиво и роболепно всичко,което е наложено от обществото.А ние,вече хора,сме почнали да мислим и размишляваме,стига ли сме дори до крайности и не сме се срамували от тях,защото знаем ,че нищо човешко не ми е чуждо.
Самотата вече не може да ни изплаши,защото тя е просветление,страданието и болката са единствените неща,които се отнасят равно към абсолютно всички.Те са част от ежедневието ни.
Вече можем да градим или рушим.Можем да убиваме и д ане се срамуваме,да правиме всичко ,което искаме.Вече можем да движим сами собствената си съдба.
Но........всичко това би станало ако имахме алко дързост и смелост ,каквато никой няма.
Защото всеки е слаб и крехък,защото трябва само една малка искра ,която да разгори пожара,който да унищи устойте на всичко жалко ,и въпреки това тя няма да бъде запалена никога.Защото сам човек може да разруши и създаде ново,защото той тогва би се нрекъл човек.Защото той тогава би бил силен и не би живял в слабата си обвивка,заслепяваща го с лъжеподобията си ,възприятията си ,наложените мерки против осъзнаването на себе си.
Силата е слабостта да останеш пряк свидетел на събуждането и да не можеш да се опълчиш ,защото си ужасен и същевременно укрилен от красотата на новия си облик.
Защото свободата вече е пълна,защото ти вече си човек,защото ти вече си във всичко живо и всичко те преветсвта уважително,защото в теб се крие непознатото ,силата,отговорността,познанието ,което е било скрито през вековете.Ти не ще познаеш страх и ужас.Ти си вече човек...


Публикувано от hixxtam на 03.04.2007 @ 22:49:08 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   deimos

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.01.2022 год. / 19:15:06 часа

добави твой текст
"Скрито благородие" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Скрито благородие
от bon_bon на 16.04.2007 @ 20:41:14
(Профил | Изпрати бележка)
Интересни разсъждения. може би когато човек премине през всички преизподни на живота намира едно малко ключе, но не винаги посяга да отключи или да извади скритото си благородство. Макар, че то има проявления и в най- коравосърдечния тип.
Благодаря за четивото!