автор: deimos

Странна е човешката природа,странно е прозвището човек.


Противоречия,противоречия,противоречия....Защо не оставяте мен,подобието на човвек,на мира.Защо вълнувате съзнанието толкова нощи?Невежеството е толкова по-безболезнено и същевременно толкова по-заробващо.
Лежи човек и мечтая как ще покори света,как град ще носи неговото смело име.Върви по своя път и по времето на всоето съществуване никога,никога,никога не се среща със себе си.Умишлено.
Всеки предпочита да следва вече изведените представи за човек.Но няма нищо по-дръзко от това да се мислиш за нещо повече от това ,което си.И така човек върви,крачи с горди крачки ,планува минаването му под собствената си триумвална арка и се превръща в император според неговите собствени представи.Но той никога не се е познавал,както никой от нас няма да се познае никога и то нарочно.Защото в онова тъмно кътче ,там където не искаме да гледам,зад онази врата ,която е внимателно заключена,там където понякога лювопитството ни кара да надзърне се крие онова нещо ,което ни наричаме себе си,който сме предали откакто сме родили и сме го заключили ,защото ни плаши.Да,всява страх в нас със своята природа.С хладната усмивка,която се прокарва по изстиналото лице в момент на опасност,когато той ни управлява.Всява непревъзмогваем страх от умението му да оцелява ,въпреки всичко,ужасява ни с желанието да изпитва удоволствие ,да върши това,което ние никога не можем,въпреки че сме искали неведнъж.Той може всичко,защото не страда от нищо,няма болест ,която да го покоси,защото той не вярва в нищо освен в себе си и своята отвратителна мощ.Той е човекът във всеки от нас.Той е убиецът ,който никой не иска да признае ,че съществува под иначе брилянтната ,изгладена повърхност.Той е изнасилвачът ,който е отхвърлен от всички ,който не искат да го приемат като част от себе си.Той е всичко ,което на нас не ни се харесва.Той е там в нас и ние не ще го приемем и привестваме.
Именно неговият мощен тътен чуваме в ноща,в тишината ,неговият смях ,който ни е непознат,неговия зов ,когато не можем да заспим.Да,твърде дръзко и лукаво сме постъпили към него .И въпреки това,той е винаги доволен и усмихнат,горд е с нас,защото самата низка постъпка да го затворим ,докато не умрем е коварна или човешка,защото самият той я е продиктувал,защото знае ,че когато часът дойде,ние сме слаби и никога няма да се справим с обстоятелствата освен ако не го отключим.
Тогава се превръщаме в аултсайдъра,коренно различни от болшинството,което счита за модерно и актуално,красиво и роболепно всичко,което е наложено от обществото.А ние,вече хора,сме почнали да мислим и размишляваме,стига ли сме дори до крайности и не сме се срамували от тях,защото знаем ,че нищо човешко не ми е чуждо.
Самотата вече не може да ни изплаши,защото тя е просветление,страданието и болката са единствените неща,които се отнасят равно към абсолютно всички.Те са част от ежедневието ни.
Вече можем да градим или рушим.Можем да убиваме и д ане се срамуваме,да правиме всичко ,което искаме.Вече можем да движим сами собствената си съдба.
Но........всичко това би станало ако имахме алко дързост и смелост ,каквато никой няма.
Защото всеки е слаб и крехък,защото трябва само една малка искра ,която да разгори пожара,който да унищи устойте на всичко жалко ,и въпреки това тя няма да бъде запалена никога.Защото сам човек може да разруши и създаде ново,защото той тогва би се нрекъл човек.Защото той тогава би бил силен и не би живял в слабата си обвивка,заслепяваща го с лъжеподобията си ,възприятията си ,наложените мерки против осъзнаването на себе си.
Силата е слабостта да останеш пряк свидетел на събуждането и да не можеш да се опълчиш ,защото си ужасен и същевременно укрилен от красотата на новия си облик.
Защото свободата вече е пълна,защото ти вече си човек,защото ти вече си във всичко живо и всичко те преветсвта уважително,защото в теб се крие непознатото ,силата,отговорността,познанието ,което е било скрито през вековете.Ти не ще познаеш страх и ужас.Ти си вече човек...