Ееех, едно време кубинският ром беше под път и над път и струваше колкото ракията... А във фри-шопа беше пълно-пълно.
Един ден новороденото слонче в ЗОО се разболяло. Голяма гордост за ЗОО-то, а така да се разболее. Викали доктори, консултирали се с индийските факири и Хептен Йога питали и всички едно и също казвали:
От храната е - няма съставки, които са в натуралната му храна. Ако не ги получи - ще умре.
Уплашили се в ЗОО-то, директора се разболял от мислене как да лекува слончето. Той няма пари да напълни с вода басейна на бялата мечка, а кал да доставя свежа трева от Индия. И то не по една щипка, а по 100 кило. Нейсе, колегата му от Берлинското ЗОО му дал съвет - същите съставки ги има в кубинския ром, да напръска с половин бутилка тревата и лекарството е готово.
Веднага хукнал директора по кръчмите кубински ром да търси. Няма и няма, дори и за цяр не може да намери. А то какво се случило:
Поради повишената любов към Америката, вследствие на промените, политиците се поскарали с Куба и хич не се внася тази благородна напитка. В Щатите, верно - има я, ама струва много.
Пак се хванал за главата директора, па влезнал в една кръчма да си излее мъката - и що да види - кубински ром на полицата.
Пита той собственика, аман-заман да не е менте, че ще попилеем слончето. Но собственика го успокоил - лично внася от Щатите проверена стока, защото сам обича този ром. Наистина има стотина билки в него. И трогнат от съдбата на слончето подарил каса кубински ром.
Заключил директора лекарството в кабинета си, но нали е ЗОО - всякакви зверове има, та някаква лисица отворила кабинета и завлекла лекарството.
Значи сме си у дома.