автор: nig

Нека към една рецепта
да добавя свойта лепта,
думите с мъгла измих,
ето как се прави стих:
имаме една вселена
(по възможност неродена),
и безжизнена планета
с челен удар от комета.
Със прискърбие огромно
чупим пръстената стомна,
хващаме едно парче
и рисуваме море.
Пускаме му капка кръв
на акулите за стръв
после бавно, с вещина
изрисуваме брега,
ситен пясък, чайки, плаж,
три принцеси, дребен паж.
Слънце(каталог от Юни)
гали бухналите дюни -
нежна, загоряла плът
в изоставения кът.
Пажът пък, голям поет
от прозрения обзет,
седна близо до водата,
топна вътре и краката,
и започна да възпява
морските вълни и слава
(а зад него трите дами,
изпопадаха във драми,
но какво да правят - паж,
най-окастрен персонаж)
и не щеш ли, зла беда,
нейде близо до брега,
както циганче - мамула,
гризна го една акула.
Хукна пажът презглава
нейде в дивата гора
и остави трите дами,
листи, думи неразбрани,
та реди сега слова
за нещастната съдба.
Но един прекрасен ден
този умен, малък "man"
ей така, на залъгалка
хвана златна рибка малка...
Ти не вярваш, но се дръж -
стана той за чудо мъж,
хвърли настрани страха
и отпраши към брега.
Там какво се после случи
никой няма да научи,
но край ручей, бистър, тих
аз открих любовен стих.
Минаха лета и зими,
много слънчеви години,
нашият преумен паж,
преобърнат в храбър страж,
изгради във старостта
бастион на мъдростта,
и край онзи ручей тих
пише философски стих.
.................................
Вятърът подде вълна,
плисна бурно на брега
на притихналия плаж
и събуди наший паж.

Е, човеко, търпеливо,
ти вървя по стръмно било
много нещо ти изстрада
да погълнеш таз тирада,
но сега, край ручей тих
можеш да напишеш стих
за природата, вълните,
красотата на жените,
за нещастната съдба...
Хайде ставай, че заспа!