върху върха на тънкото ми токче
ще се завихри гладният ти поглед...
аз още съм небрежност...ще започна
да те рисувам, чак когато погне
онази дива лудост сетивата....
когато булевардите запеят
химничния си припев за тревата,
огъната от арфи и тромпети
в пожара на кръвта...ще онемее
окото на нощта от жадни ноти...
ще те обичам...и ще оцелея...
когато няма да съм вече кротка...