автор: rosy88

Освен, ако...
избера да не те чувам
да не знам дали си се родил, кой си
и къде по дяволите летиш в момента
Ако предпочета да живея в блажено неведение
относно цвета на мечтите ти
начините, по които ме вдишваш
с кротката бездна на зеленото
и ме запращаш на случайна пейка
премаляла до новолуние
преди да изскочат слънца
милиарди полудели от светлината прилепи
блъскат в гърдите ми
в този момент
се взривява крехкото равновесие
/ не можеш да знаеш щом питаш/
още ми махаш от отсрещната улица
като от другата страна на луната
сънувах те с шапка цели 33 нощи
/как веднъж не уцелих модела, мамка му/
за десерт можехме да напазаруваме в Мол-а
без да ми..., махаш ми, от другата страна
ще изям килограм от любимият си сладолед
/броейки калории като вманиячен звездоброец/
но не и ягоди, никога вече, не
докато се отдалечаваш и айфелът става на айсберг
роклята е къса, но трудно се разделям с дънките
прах си под нозете ми, а ще
изкача всеки връх сама /то се знае/
от Тепетата до Джомолунгма
игнорирайки – карти, водачи
кислиродни бутилки и преводачи...

защо ли ми махаш, по дяволите

кой ти говори за депресия, хайде да нахлузим кънки
и да изпързаляме всичките си приятели,
ей така, просто за спорта и защото
нерядко са ни прощавали и по-големи прегрешения

Сега най-трудното е:

да не мисля, да съм в дребните неща
препъни камъчета по пътя
нямащи нищо общо с това, което се случва там, вътре
/защото това засяга само.../

наистина ме изненадва наглостта
с която ме предизвикваш
да бъда себе си и да се променям

но не питай :

“добре ли си?”

не питай

освен , ако...

Готов ли си
да научиш
колко ми липсваш?