не ми прощавай нощите в които си бил сам
сякаш аз съм виновна за това,
че ти поиска да си тръгна преди (помниш ли)
или може би вече си си простил
и си си повярвал до толкова, че
забравяш за вината си.
знам, че те е страх от реалността и затова
си измисли онзи свят в който
аз съм твоята принцеса
и ми прощаваш ненаправени грешки,
лепваш ми етикет веднага щом откажа да съм
ти вярна.
не се самозалъгвай само заради глупавия си копнеж
по мен.
няма да оставя дори и парфюма си по възглавницата
за да не разполагаш със нищо мое.
по-добре си събери мислите разпилени като
пощенски картички по пода и
се приземи на земята.
не ти вярвам за нищо.
когато искаш да съм вярна невестулка
махам перелината на господ от
плещите си и си тръгвам
с вятъра.
сам си.
знаеш ли, не ми пука как се чувстваш точно сега,
когато съм достигала
сферата на мълчанието.
пия сок от прясно изстискан портокал,
а за теб оставям корите му,
за да вкусиш горчивото ми настроение.
точно сега.
превръщам тръгването си в карнавал.
танцува сърцето ми.с маска.
толкова дни чаках този момент да дойде,
че въобще не ми пука дали си все още жив.
не съм егоистка.
просто пирувам.