автор: angar

Ручеен ромон, росата сияе,
Утринен полъх лицето ласкае.
Моята мисъл към тебе лети –
Искам да бъдеш със мене и ти!

Сребърно слънце със златни лъчи –
Топли и ясни са твойте очи!
От разцъфтелите пухкави клони,
Ябълков цвят по земята се рони!

Няма ли кой да ни срещне накрая?
Огънче плахо в нощвите блуждае!
Всяка поличба е грешна измама!
Аз те обичам, а тебе те няма!

***
И аз, увлякъл се от Нети,
прописах в акростих куплети!
И с този, малко тъжен стих,
в любов към теб се обясних!