автор: rainy

За призрачност...
Нощта е ден,
денят - нощ.
Слушам те.

Шев и кройка,
цветна картина.
Тяло на мъж -
рисуваш се.

Разтягаш,
скъсяваш
закърпваш се -
по мярка.

Егото,
мечтите,
себе си.
Нова шарка...

Сцена,
грим,
и поклон.
Сбъдваш се.

Гняв,
вина,
угризение -
тръгваш си...

Пясък.
Тишина.
И време...
Принадлежиш.

На него, нея и на тях.
Просмуква те
съдбата,
като оня дъжд.

Отмива.
Поглеждаш:
огледало,
голота...

Какво остана?

Струна.
Истина.
Болезненост.
И любовта...