Душата ми – цялата в кръпки,
задръстена с думи душа.
През нея – забързани стъпки
и тръпки – да я изкушат.
Сега я събирам на части
и търся изискан крояч -
за риза от мойте пристрастия,
секира – за моя палач.
Пречистени ангели пеят
за празника на ешафода,
а нежна ръчица на фея
към него невинно ме води.
Кръвта ми затопля главата
и тялото – тъй разделени…
Душата лети в небесата…
Какво ли остана от мене?!…
Наверно пънът ще запомни
очите на малката фея –
изпълнени с ужас, огромни…
Това ли остана от нея?…
Ванилин Гавраилов