автор: Celena

Една нация, един род, един език – една пъстра мозайка от безброй частици, пръснати по света, но обединени от наистина българското – това е България.
А колкото до мен и теб – ние, драги приятелю, сме само парченца, но важни сами по себе си и именно стремежът и желанието ни да запазим истинското и чистото в сърцата си са причините да искаме и да можем да познаваме своя език и род, за да поддържаме мозайката що – годе цяла.
Ех, да беше и ти така уверен в това, като мен… Но не! Готов си да забравиш всичко и да тръгнеш към чужбината, срамувайки се, че си българин. А най-жалкото е, че в това неразумно трудно време, никой няма и да се опита да те спре или поне да те накара да премислиш още веднъж избора си.
Спомняш ли си преди години, като учеше българската история, колко беше горд от безкрайните наши победи? А помниш ли как очите ти се насълзиха, когато завърши 7-ми клас и трябваше да кажеш “Сбогом!” на всичко, с което беше свикнал? Нима искаш отново да го загубиш, само че този път завинаги?!!!
Нима забрави как заедно се смяхме на онази пиеса в стария театър… “Криворазбраната цивилизация”, където всеки се опитва да бъде нещо, което не е? Защо искаш да повториш тяхната грешка?
Но… Не аз съм човекът, който ще те съди. Искам само да ти припомня един цитат, който ти много обичаше на времето: “О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш по свой язик и не думаш? Или не са имали болгари царство и господарство?”. Сети ли се? Това е онзи, монахът, Паисий, който ти така искрено уважаваше.Не те ли боли сега, след години, като четеш тези редове, и си спомняш как вярваше в България, как се гордееше и увличаше по необятната ни история, как твърдеше, че езикът ни е най-благозвучният в целия свят и няма по-красива страна от нашата?! Уви, явно всичко си забравил, покрай ученето за SAT и TOEFL…
Жалко е, скъпи ми приятелю! Жалко е да знаеш, че именно младите и способни българи, в които са вперени 7 милиона погледа, пълни с надежда, ще предадат всички и ще се правят, че нищо толкова важно не е станало. Напротив! А ти си такъв. Именно в такива като теб вярват хората, а с всяка една изгубена надежда по малко умира и България. Искаш да бъдеш един от убийците й ли? Искаш съвестта ти да те гризе всеки път, когато си спомниш за начина, по който забрави за всичко и се втурна в неизвестното?!!!
А помниш ли “За буквите”? Толкова спорихме дали го е написал Симеон I или не. Ти все твърдеше, че след като е водил толкова битки, не е имал време да се занимава с писане и “глупости”, но аз винаги ти напомнях за лиричната му душа, благодарение на която си имаме азбука и език, от който ти сега се отричаш.
Сълзи напират в очите ми, но не мога да те спра, приятелю. Не мога да те обвиня за това, че предпочиташ САЩ пред родината, опирайки се на тезата, че тук нямаш бъдеще. А как би могъл да имаш, когато дори не се опитваш да го съградиш? Как би могъл да имаш, когато тези, които трябва да създадат една Нова България, отиват да създават Нова Германия, Нова Англия, Нови САЩ ?!!!
Май вече е време да оставя решението на теб. Не знам какво ще направиш, нито дали ще заминеш, но знам, че поне някъде дълбоко в себе си винаги ще бъдеш българин и ще носиш непреходното в сърцето си.
Накрая искам само да ти кажа, че аз ще остана и ще дам всичко, на което съм способна за родината. Аз зная своя род и език, защото съм истински човек.