автор: hixxtam

Играем с живота на вързано, значи...
Зарове... Покер... Рулетка...
Минутите бавно, безкрайно се влачат,
набъбва едната, ту другата сметка.

В ръцете умора тежи, като злато.
Залозите някак в години растат.
Играта изглежда до болка позната,
но няма я тръпката, порива млад.

Силите накак си, вече нестигат.
Инатът пословичен, само крепи ме.
Омраза и ярост в мен се надигат,
а той от ръкава... с карето разби ме.

Ухилено пита ме: - "Нова игра"?
Естествено! - казвам и гледам умислен.
Но този път, аз ще заложа Ва Банк,
какво ще загубя? Нищета... или нищо!