автор: hristina_d

Виж, във близката гора
бръмбарството се събра.
Кръг направиха, а вътре
ще се гърчи и увърта
бръмбърът рогача Зум
със големия тулум.
Кривнал той от пътя горски,
влязъл е във кръчма хорска,
че накусва и повтаря
руйно вино със кръчмаря.
И, додето се усети,
запреплитал си нозете,
но развързал си езика
и започнал е да вика:
“Аз съм бръмбара Зум Зум.
Имам страшно умен ум.
Имам хубави рога.
Ако искам, ей сега
седем бика ще преборя,
кожите им ще разпоря.
Силен съм за сто човека.
Нека някой дойде, нека!
Ще го победя завчас.
Запомнете! Зум съм аз.”
Дълго викал и се пъчел,
доста май че се измъчил.
Но накрая го видели,
чули го и се засмели.
“Зум, велик юнак си бил.
Борил ли си крокодил?”
“Да, във нашата река
го размятах ей така.”
“Бръмбаре, а слон голям?”
“Дайте го! Ще го изям!”
Цял ден чашките надигал
и се хвалил, и намигал.
А кръчмарят на шега
дръпнал Зумчо за рога.
Оня страшно се ядосал,
рекъл пръста да халоса.
Но нали е бил пиян,
здравата се олюлял.
Паднал със глава на прага.
Гледа охлюв, че минава
и закряскал като луд:
“Помощ! Идва звяр нечут.”
Та сега ще съдят Зум.
С неговия умен ум
той направил е за срам
бръмбарския род голям.
Вече взе да става ясно,
че поставен е на тясно.
Прошка иска той от всички
свои братя и сестрички.
Леле, колко ли е тежка
тази бръмбарова грешка?
Ако беше съдия,
ти какво ще кажеш, а?