автор: vesselin

Тя е всичко, което желая,
носи мирис на свежи цветя,
в нея вярвам и нея мечтая,
как да имам, кажете, съня.

Тя е вечното лято и рая,
мой приятел и моя съдба,
нямам нужда от друго до края,
щом си имам във къщи дъга.

Тя запали и мене с искрата,
нека огънят див ме гори,
аз отдавна продадох душата,
две сърца във едно да тупти.

Тя е малка сълза във окото,
топъл полъх след тежкия ден,
само в нея намерих доброто,
тя е точно човекът за мен!