автор: bon_bon

/из непроверена тетрадка на сина ми/

Ще ми се да мисля, че езикът и светът са без граници, но тук става дума за моя език и за моя свят.
Мисля си за глухонемите и те разговарят и се разбират по свой начин. Те общуват помежду си в тесен кръг и разменят мислите си по един и същи начин.
Те са ограничени в употребата на изразни средства, защото за тях езикът е най-малкото средство за общуване. Удивлява ме и моята прабаба от село с употребата на малко, но много точни думи и прости изречения, с които казва толкова много. Например: "Прибрах още една годинка."
Слушам и образовани хора, които много говорят, а всъщност не можеш да разбереш какво точно искат да кажат.
Езикът е средство за общуване. Без него всичко е безсмислено.Според умението или неумението ти да го употребяваш, ти си избираш приятелите и хората, с които най-често общуваш, това значи, че и границите на моя език са и граници на моя свят, но значи и друго, че с усъвършенстване на езика или с изучаване на чужди езици, тези граници могат непрекъснато да се разширяват, но могат и да останат едни и същи.
Според мен човек винаги търси точен езиков израз, макар, че в разговорната реч има много "общи изрази". Той си служи съвършенно с езика, когато притежава богат речников фонд, когато познава езика и го чувства като нещо живо и цялостно. В противен случай, той няма да има избор на езикови средства, ще изпитва трудности и често пъти ще се задоволява с приблизителния или с неточния езиков израз.
Може би тук е мястото да кажа, че човек не подозира колко много от онова, което е хубаво у него дължи на големите наши писатели. От дете ми се е запечатил в главата образния разказ на Йовков "Нане Стоичковата върба" и ми се иска да намеря в действителност такова дърво с много щъркелови гнезда.
Днес съществува и шаблонен език, пълен с чуждици, на който могат да разговарят например учениците помежду си, но мисля, че това е временно и става само между хора от една възраст или с еднакви интереси. Ето я границата.
И все пак, ако границите на моя език са и границите на моя свят, ако те ми се видят малки и скучни, от мен зависи да ги разширя. Това е напълно възможно, защото ако физическото развитие на човека е до определена възраст, то за духовното няма такава.
Така, че границите на моя език са граници на моят свят, но те са променлива величина т. е. те могат да не са едни и същи във времето, в което живея.