автор: angar

Кажи ми, лястовичке мила,
защо, която и да свалям -
аз непрестанно се провалям?


“- Това на друга го хортувай!
Виж – тука корабче да плува?” –

така най-често отговарят
и портичката ми затварят,
намеквайки, че съм лъжец.

Кой ми създава тази слава
и как ли я разпространява?
Неверен нагъл пришълец,
измамник черен и лъжец,
доносник долен и подлец?

- Не е един, не е неверен,
не е лъжец и не е черен!

Но щъркелите черно-бели,
/от Африка ли са го взели?!/,
навред където са летели
са носили и транспарант,
и всички хора са го чели.

А тук като са долетели,
гнездо върху комин са свили
и с транспаранта го завили.

Така че можеш, ако щеш,
сам надписа да прочетеш.
Пък ако ли си късоглед,
вземи си и далекоглед!

И аз прочетох на комина:
“А-н-г-а-р
е влюбен във Калина!”

Калина! Вечната Калина!

От тоз Ангар и таз Калина,
навярно хванахте скомина!

О, ако мойта обич ти тежи,
във прав текст, моля те,
ми го кажи!
Отрова двойна доза да изпия,
и мен, и любовта си да убия!

***
Какво от тази песен се разбира?

Че щом като Ангар е още жив,
то значи от любов не се умира!

И че когато е с едно крило,
то, колкото и силно да е то,
пак си остава любовта безкрила!