автор: Hemu

Ако видиш птици в небесата
запомни как размахват крила,
но не ме търси сред синевата
едва ли аз сред тях ще съм била.

Следи съзреш ли по златен пясък
и лъчи галещи морските вълни
опивай се от слънчевия блясък.
Това не са от мен оставени следи.

Избухват ли в душата ти пожари
в сърце изгаря ли те огнен плам,
ако във теб започне чак да пари,
мен не вини, отдавна не съм там.

Стопяваш ли се цял от топлина,
трепериш ли смразен от ветрове,
аз не съм тази, стихийната жена
във теб донесла жарава, студове.

Ако усетиш магията на звездите
мен не търси сред тази красота,
техният блясък нямам във очите,
избледня цвета, остана сивота.

Шепот тих сетиш ли в тишината
и слаба светлина, когато затъжиш,
навярно аз съм, спомена за жената,
ала не се опитвай да ме задържиш …

(а)