Отново стоиш на скалата висока,
безчувствено гледаш в незнайна посока,
пееш отново божествена песен,
рибарят отново те слуша унесен!
Колко души така ти затри,
колко невинни на дъното прати,
за да може да отмъсти на света
старият бог на тази река?
Но твоята душа не загина,
твоята душа оцеля!
Оцеля душата ти, Лора,
запазена от любовта!