автор: pord

То е едно рутинно разчистване
в навечерието на юбилея.
Няма да ни доближи до истината.
Няма да ни отдалечи от нея.

Времето не щади никого, нищо:
порти, дувари, кладенци, калдъръм...
Какво остава за няколко вишни;
те и наяве си бяха сън!

Разликата между къщата и музея
е в отстоянието до мита.
Стопанинът си е тръгнал от нея –
да има място и за света.

Дните и нощите стават предишни,
щом се премине през тоя праг.
Тогава живият е излишен
и само мъртвият не е враг.

Той трябва и може да бъде предан,
трябва и може да устои
и без да знае дали го следват,
първо моста да построи.

Не се надява на нищо свише
или да дойде моментът.
Никой, който е страдал истински,
не чака аплодисменти.

Ах, не скърбете за старите вишни –
ще се прихванат новите по-добре!
Поетът, който си е отишъл,
не може повече да умре.