автор: Freya

Защото километрите ме дращят,
а пък ме дави всяка нощ морето
и всеки път, когато ме изпращаш,
безмилостно белязват ме ръцете ти,
а щом ме пуснат, тихото очакване
забива зъби в кротката ми цялост.
Летищата са всичките еднакви
и всичките миришат на раздяла.

Невъзмутима самолетна крачка.

...И всеки следващ телефонен звън,
и всяка дума – електронен плач –
която като жица се огъва,
и обичта ми, още неизмината,
загледана смирено в светофарите -
хиляда сто седемдесет и пет причини...

И кожата ми се превърна в карта.