Един път във живота се обича.
Един път и завинаги остава той.
Тогава само плачеш и се мъчиш.
Тогава само истинска е любовта.
Нататък вече нищо не е вечно.
Оттам нататък всичко е лъжа.
И всяка обич мъртва е преди да почне.
И с всеки пламък раждат се мечти.
Но те умират бързо,неусетно.
Със тях умира страшно любовта.
Без трепет и без чувство всичко свършва.
Едва започнало,
то бързо си отива.
Дали било е някога,
незнае никой.
Дори красиво,
то живее в мъка.
Без смисъл се родило и умряло.
Без тръпка бавно
във земята закопано.
Изчезнало,
забравено от всички.
То,чувството любов,
не съществува...