автор: Krasi7

(Пацо каза...)



Седим си с Пацо и си мързелуваме. На биричка. Мота се един пес в краката ни.
- Пацо, тоя мръшляк ми пречи! – казвам с досада.
- Я, пречи ти бе, пречи ти. Мани добитъка на спокойствие!
- Абе да не ти е рода тая гадинка бе Пацо?
- Ааа, не е бе, не е бе Краска. Ама се сетих за нещо. – хили се стария рибарко.
- За какво пък сега се сети? – наострих се аз.
- Слушай бе пич, според теб тая гад лимон яде ли? – въпросира ме.
- Лимон?! Куче?
- Е кучето де!
- Какво пак ти дойде? – недоумявам вече аз.
- Абе сетих се нещо. – намига ми.
- И?
- Абе....... – и я започна Пацо приказката:..................

........................................................................................
За пъстърва сме с едно приятелче. Цял ден преди това се приготвя. Слага, гласи, подрежда, жива омала. Стигнахме накрая и започнахме да се разполагаме. И какво мислиш? Поти се нашия, тюхка се и псува.
- Какво има бе? – питам го.
- Какво, какво! Забравил съм живарника бе Пацо. – гледа ме безпомощно. – Къде ще слагам сега рибата?
- Ама ти си голяма мистрия! Как можеда се тръшкаш за такова нещо?!
- Как бе Пацо? Ами уж всичко приготвих. И лимонче съм взел Ей го, лимончето тука, живарника го няма.
- Взимай кофата! – подавам му я аз. – В нея ще я слагаш. Ама капака да е отгоре, да не мине някоя гад да я изръфа.
Взе я нашия, напълни я с вода и започнахме риболова. Даваше добре. Пълня аз живарника, слага нашия в кофата. Добра работа се очерта. Абе гледам по едно време в кофата аз и се втрещих. Уж слага риба, а риба няма. А, каква е тази работа бе?! Риба няма! Усъмни ме нещо. Хвърлям следващата риба в кофата, гледам след малко, има риба. Мръднах няколко метра и наблюдавам. Изниза се от храсталака един дръглив пес, бавно се приближи до кофата, вкара си главата в кофата и без никакъв шум изниза обратно с рибата. Моя човек хич и хабер си няма.
- Слушай бе, ти защо не сложи капака на кофата? – питам го аз.
- Абе капак, какъв капак бе Пацо?! Аз й скъсах трътката на пъстървата ти капак.
- Я си виж кофата бе тарикат! Къде виждаш пъстърва в нея?
Приближи се, погледна вътре и се оцъкли.
- Леле Пацооо, нема риба бе братле. Къде ми е рибата бе? Номер ми правиш!
- Да бе, номер ти правя. Нали ти казах да сложиш капака. Защо не го сложи?
- Ама уж за по-лесно бе Пацо. Какво стана, видя ли?
- Видях, как да не видя. Едно псе се промъква и ти хапва рибите.
- А, псе, бъзикаш ме.
- Не бе. – казвам му. – Сега го видях как я измъква.
Ядоса се събрахме такъмите и решихме да тръгваме. Няма си риба нашия. Решихме обаче да пийнем по една ракийка в едно близко заведение. Всичко дават там. И рибка има. Настанихме се и първо поръчахме по една биричка. После патешки сърчица, картофки и какво ли не. Гледам по едно време около масата се завъртя едно дребно куче. Познато ми се стори. Огледах го и го познах. Същото дето измъкваше рибата.
- Пацо, какво го гледаш това рошавото, да не сте рода?
- Абе рода не сме, ама тази гад ти извлече рибата. – ухилих му се аз.
- Това?
- Точно!
Върти се песа и не му пука. Ядене си проси. Хвърлих му нещо, приятелчето също. По активно от мен обаче.
- Пацо, ще му дам на псето лимон. – изненада ме нашия.
- Стига бе! – намигнах му. - Куче и лимон!
- А на бас!
- Добре, става.
Резна нашия парче лимон от неговия си, натърка го в мазнината от патешките сърца и го метна на кучето. И онова го глофна наведнъж.
- Нещо да кажеш Пацо?
- Мамка му и псе, изяде лимона бе! – опулох се аз.
- Имам още едно парче, ако сглофа и него слагаш ли бутилка ракия? – сложи палеца на масата нашия.
- А, слагам бе, слагам, що да не слагам. Ама няма да го изяде!
Клъцна още едно парче, обърка го пак в чинията и го метна на кучето. Oнова го изгледа, бутна го с нос и го глътна и него.
- Пацо, бутилката на масата!

- Има я бе, идва. – повиках аз сервитьорката.
Изпразнихме я ние тази бутилка и така и не си тръгнахме. И за кучето почти забравихме. Ама все ми е в главата. Хитро псе излезе. Пъстърва си хапна и после се върна и за лимончето.