автор: sekirata

Страхувам се!
Около мен цветя!
Красиво, нежно е и мило е
лицето ти на светлина!

Обичана съм, знам това
и хората за мен -цветя,
прегърнала съм със очи,
а ти целуваш ме, мълчи
душата ти в лъчи огряна,
за теб съм аз призвана!
За теб живея, дишам,
но малко ми остава,
пролетта обичам,
а лято в мен догаря!
Есента се плъзва
във мен със пипала
и сняг, и бяла зима,
ще видя ли? Кога?