автор: TheViktorian

Още като влезе в автобуса, Христо се огледа внимателно. Професионален навик, няма как. Застана най-отзад и започна да преценява хората. На тази спирка обикновено се качваха доста пътници. И сега не беше по-различно, около петнадесет души се вляха в почти пълния рейс. Погледът му се спираше за
съвсем кратко време на отделните образи. Ето, например бабето с пазарската чанта, кафеникавото палто и шапката с периферия е редовна. Засичал я е много пъти в транспорта. Винаги е с карта и знае къде отива. Оня господин отляво с дебелите очила, черното кожено яке и дипломатическото куфарче също изглежда редовен, със сигурност има билет. Групата глъчни тийнейджъри е малко съмнителна, но вероятно са с карти, понеже са още ученици и постоянно им се налага да пътуват. Пък и тези дяволета са доста хитри, когато са повечко. Провериш единия, той си дава скрито картата на другия, оня пък я подава на третия ... и в края на краищата всички са редовни. Двете госпожи на средна възраст на седалката вдясно, си говорят важно и ...държат билетчетата си в ръка. Дори опърпания циганин, малко по-напред си продупчи билет. На пода в средата на автобуса, някой добросъвестно(преди да излезе), беше „изпуснал” прясно перфорирано талонче. Ицо видя как млада жена го застъпи преднамерено, а после невъзмутимо се наведе и го прибра в джоба си. Интуицията му го лъжеше рядко. Като по чудо в този автобус нямаше нередовни пътници освен... Освен те да са отпред, скрити от погледа му.
- Карти и билети за проверка! –извикаха отпред двама колеги контрольори, промъквайки се бавно през пълния автобус.
По-точно, Христо вече не им беше колега, понеже преди два дни го уволниха.
- Съкращения. - му бяха казали шефовете - Съжаляваме, но все някой трябва да напусне борда!
Да. Интуицията му не беше го излъгала. Цяло чудо - нямаше нередовни пътници! Освен...
- Ооо, Ице, как си бе братле? – попита Кольо Черния, поглеждайки като глиган.- Митак, виж кой срещнах тука, бе!
- Я, виж ти! Ицка! Карти и билети за проверка, бате! – усмихнато го поздрави Митьо Дългия.
- Ами то, братлета, - заоправдава се Христо - да си призная, май само аз съм без билет.
Той извади десетачка и я подаде на бившите си колеги.
- Абе, Ице, няма лошо, бе батка. Седи мирен, сичко е О.К. – засмяха се двамата пред слисаните погледи на пътниците – ти си наш човек, няма да те глобим.
- Амии, добре, ама ми дайте поне билет, че нямаше на спирката. – измърмори нарушителя.
- Какви ги приказваш, бе Ице?! Ти си с нас – избоботи Черния.
- Не съм вече, батка – въздъхна Христо - там е работата. Таксувайте ме!
Спирката, за която пътваше дойде и бившият софийски контрольор слезе. Отиде до близкото кошче за боклук и изхвърли перфорирания си билет.
В отминаващия автобус двамата настоящи стожери го изпратиха с поглед:
- Странен човек. Не случайно го уволниха. Ако всички бехме като него, каква щеше да е тя?!