автор: sekirata

Объркана газела бяла
на пътя нейде се е спряла
и гледаше уплашено,
със сърце наплашено!
Нямаше го там полето
и силно биеше сърцето
от страх, от разни чужди хора!
Изпитваше тъга, умора
във очите и се давеше,
но тя не можеше, не знаеше
как във полето да се върне,
тревата майка да прегърне!
И профучаваха коли,
и дъх бензинов я мори,
и чудеше се накъде
да продължи, и да се спре
там някъде в безкрайността!
Водеше я любовта!