автор: angar

Вред в природата е пролет –
в тил, във профил и анфас!

Като облачета бели
джанките са разцъфтели:
усмихни се, приближи се,
полюбувай се на нас!

Колко хубав, колко топъл,
колко мил е този свят!
Въздухът е свеж и нежен
и препълнен с аромат!

Усмихни се, погледни ни!
И не стой смутен и тих!
Хайде де, развесели ни
с някой твой чудесен стих!

А когато ще узреем
и с нектар ще се налеем,
обещай, че пак ще спреш
тук - да ти дадем плода си
ти да ни го обереш!

А Арзу и Харамия –
ако ще да се убият,
няма да получат дар!
Да се скитат из блатата
и да дебнат - да си хванат
някакъв пиян комар!