И се зачудих
за какво му е невръстна пролет,
едва изпъплила от пелените –
да плаче със капчуците,
на срички да говори
и да скрибуца неумело със щурците.
Далеч е лятото.
То идва непосрещнато -
по-кратко
от внезапен звън на случване.
Невръстната ще хукне да краде череши,
загубила в тревите детството си плюшено...
А есента ще се усмихва някъде на припек,
нанизвайки годините й в броеница...
Невръстните са всъщност лесни за обичане.
А ти дали...
Обичал ли си есенно момиче?