автор: velar

Вече не сме
цели!
Не, не говоря
за мишените,
а за това разкъсано на части
и скърпено небрежно
подобие на облак.

Говоря за душата!

Посегнах вчера
да нахраня птиците,
опърлени от пролетния дъжд,
но камък хвърлих...

А в гърдите
не чух тик-така на сърцето.
Бях го хвърлил!