автор: Elbereth

(из страниците на един дневник)


По стари пътища
познавам своята сянка,
уморена от многото неща,
преживяни и изстрадани.

Загубила се бях
сред многото
и себе си не познавах,
а търсих се толкова дълго.

Страх, самота, униние,
накрая безсилие.
Плач, тъга и умора,
пътят ми - осеян с тревога.

Връщам се аз.
Пътят към себе си,
казват, най-труден е,
но аз ще послушам звънчетата сребърни.

И искам да мога,
да кажа, да докажа
аз мъката и унинието,
на ежедневието
и на безсилието.

Искам да преборя
всичко и всички, и всякога...,
себе си от там да изровя,
но да се върна все някога.