автор: Ineva

( В прослава на с. Православен)

- Ах, че замириса
таз трева зелена,
хубава и пъстра,
прясно окосена!

Спомен ме прегръща,
във времето ме връща,
в селото ни малко
при дядовата къща.

***
Далече - при полята,
при шумът на реката,
крякащите жаби,
звукът на гората.

При чешмата в двора,
люлката, цветята,
дюлата, герана,
коритото с водата.

Там където вечер,
щурци още пеят
и звезди безбройни
в небето се смеят.

***
Помня как от рано,
Петльо все ни будеше.
Слънцето игриво,
че спим още, се чудеше.

И игрите безспирни
с другари любими;
Смехът сред полята;
Цветът на цветята.

***
- О, спомен, поспри се,
над мене смили се!

***
Сега сме различни,
големи, практични
и всичко е Минало,
далече заминало.

А, мирисът на тревата
е само следата,
че нещо е имало,
макар и отминало.