„такива чаши има само
пред умиране...
Или пред раждане, когато струните са
още кротки.” Д. Гачев
Не искам да ми пишеш стихове.
Омръзна ми фригидното
звучене.
Олющени похвати на обичане,
монети
за купуване на време.
Изтръгнахме си струните
/и толкова./
Откъснахме краката на щурците.
Без струни няма звук,
а само болка.
Издялана
в парчетата циничност...
Веселин Иванов, 2007