Отиде си. Дори не се обърна
и в тъмното остави ме сама.
Нощта последните сълзи погълна
и ме превърна самота.
Защо угасна нашата любов,
която беше уж неугасима?
От цветен пролетен покров
превърна се във люта зима.
След огъня, изпепелил сърцата
и след греха ни непростим,
остана чувство като песен недопята,
остана само пепел, струйка дим.