автор: DenSiana

Бъди сигурен, Doc,
нощта няма много лица,
И ударите на сърцето
рядко се отмерват
с прибоя вечер...
А тя заспива до тебе, Doc,
косите й,
като пипала на влюбени октоподи
сочат на изток,
Часовете протичат през ъглите на чашата,
вливат се в светлината
от улицата,
с крехкия аромат
на джин,
спират дъх
и я гледат,
а ти мълчи,
чети със затворени очи по нея, Doc,
вдишвай чертите й,
рисувай дъха й
с малки капчици изобилие...
Защото нощта няма много лица,
и утрото не приема отказ,
както чайките не могат да дишат в планините
А устните и сега
са японски вишни,
понякога отровни Doc,
с тръпчивия аромят на отминало лято
с неслучени спомени за изгрев..
А ти си чакал достатъчно дълго,
Вдишвай я Doc,
защото нощта няма много лица,
вдишвай я...