автор: PETteXXXXXa

Стоя на стола в полупразна стая, и гледам към теб Иван.
Шума на дискотеката и няколкото питиета замаяха главата ми. Ще трябва да откажа цигарите. И ти пушиш Иван. Мълчим ,и аз мога само да предполагам какво съдържа твоето мълчание. Сигурно е като моето. В моето е умора и сънливост. Странен ми се виждаш Иван.Не помня да съм те забелязала в дискотеката. Незабележим си, знаеш ли. Не ти го казвам щото не си говорим а си мълчим. Не зная защо се съгласих да ме изпратиш. Аз не те харесвам Иван. Не харесвам мъжете Иван. А жените още повече. Не харесвам хората Иван. Ти как реши да ми предложиш да ме изпратиш Иван? Не! не те питам естествено, защото не си говорим, а само мълчим. Когато мълча аз водя най интересните разговори Иван. Говоря със себе си ,и с всичките хора които са в мен, и със всички парченца които хора са оставяли в душата ми. От теб няма да ми остане нищо Иван. Блудкаво излъчване имаш. Нямаш нищо Иван. Кой дявол ме накара да ти позволя да ме изпратиш. Защо дойдох с теб в тази стара къща ?За да пием кафе? Не Иван, не знам защо Иван.Не харесвам очите ти Иван, не харесвам погледа ти ,не харесвам чувството да си близо до мен Иван. Може би искам да тествам себе си под влияние на нехаресвани неща. Мисля, че си мухльо Иван. Не! не ти го казвам защото си мълчим. Даже не можеш да мълчиш Иван. Грозно някак мълчиш. Трябва да оставя цигарите Иван,гадно ми е след толкова цигари и водки. Видя ли ме как танцувам Иван? Не! не те питам не само щото си мълчим, а щото знам, че си ме забелязал. Сега също гледаш бялата ми кожа. Аз следя погледа ти Иван. Харесва ти овалът на коленете ми, мислите ти вървят нагоре, нали Иван? Гледаш лицето ми, но най вече те привлича устата ми. Нищо че тя само мълчи. Трезвен ми се виждаш Иван? И нещо напрегнат. Нали не си мислиш за секс Иван? Всъщност знам че си мислиш. Аз съм красиво момиче Иван. Как можах да тръгна с теб, ти да ме изпращаш. Та ние само си мълчахме Иван. Безличен си!Безразличен си ми !Хората ме уморяват Иван.С думите си, с мислите си, с мълчанието си дори. Твоето мълчание е дразнещо Иван. Но не говори! Ще ме подразниш ако говориш Иван.
Разкопчаваш си панталона? откъде толкоз смелост Иван? Гледаш ме похотливо и искаш да уловиш реакцията ми. Не трепвам Иван. Чух как заключи вратата уж премествайки нещо от шкафчето до нея. Кой лъжеш, че стаята е празна Иван. Това е полупразна стая Иван. Празното в нея си ти, а аз полу-присъствам. Пияна съм Иван. Пияна и уморена. Но това не значи, че бих правила секс със теб Иван. Тялото ми не те желае Иван. Не и теб. Особено не и теб. Кой дявол ме накара да ти позволя да ме изпратиш. И кой да дойда в тази стара къща на нощно кафе.Кафе с теб? Не ми се пие кафе с теб Иван. Не и с теб. Нищо което е свързано с теб Иван не ми се прави. Даже тези ми мисли протичат с гадене и насила.
Какво си наизвадил Иван? Анатомия ми демонстрираш ?
И мислиш, че всяка жена умира да гледа гениталиите ти? Слабо и женско е тялото ми ,но много демони живеят в мен Иван ,не ги дразни посред нощ. Спи ми се Иван. Ти си добро момче въпреки и безличен ,сив и досаден. Не разбирам какво е досадното ти Иван ,но знам че си ! Приближаваш се като държиш нещо което иначе би паднало. Възбуждаш се в мислите си. Там ,в тях ти виждаш в мен предмета който задоволява нагона ти. Объркал си се Иван. Вече си близо,много близо. На един бръснач разстояние. В полутъмната стая ти виждаше само крехката жена ,чиято слабост ,нежност и женственост те възбуди. На един бръснач разстояние си Иван.Не зная кой живее тук ,и кой още се бръсне с бръснач ,но го взех когато го мернах паднал в ьгъла.
Ще си тръгвам Иван. Не се приближавай Иван!Не се приближавай! Не протягай ръце към шията ми. Мразя ръцете ти Иван. Мразя теб!

Не усети болка! Мигът бе спрял като прикована вечност. Исках точно това да отрежа Иван. Да беше видял погледа си. Да бих могла да те снимам. Изненада!
Кръвта те изненада Иван ,може би количеството ?. Изпръска ме цялата със проклетата ти гнусна кръв. Много лесно и бързо се режели тези неща Иван. Не! не ти го казвам, та нали все си мълчим. Мисля си го просто. Натискаш с две ръце мястото където си имал нещо ,още не те боли, сега сме в мига,в спрелия миг. Фонтанът кръв който не очакваше,от място което не очакваше те изненада. Изненаданият ти поглед е нещото което сякаш не е твое Иван. Много истински е! Би ми се искало да го фотографирам. Но ти знаеш че след мига вечност времето пак ще тръгне. Не съм изплашена Иван. Не съм неспокойна. Напротив! равнодушно сънливо ми е . Още сме в мига,мига в който още не те боли, още падаш към фотьойла който ще просмуква кръвта ти. Защо излъга че стаята е празна Иван? Виждаш, че и фотьойл се намери. Ето вече падна върху него.В очите ти не е вече изненада Иван ,а ужас. Разбираш какво вече нямаш. Аз също нямам Иван. Жените нямаме такива неща. Разбрах го като малка. Натъжих се че нямаме неща които някои имат. Не знам защо, ей така вътрешно чувствах че не е честно. Тогава не знаех какво е и дали ще ми трябва ,но се почувствах унизена от природата .Сега това ми се вижда глупаво ,но бях малко момиченце.Ти не ме слушаш Иван? Та ние и без това си мълчим. Загубил си много кръв Иван. Припаднал си. Аз не знам дали ще оживееш. Не съм мислила по въпроса. Ти си добро момче. Не исках да ти направя нищо лошо. Някой от демоните в мен. Какво искаха демоните в теб Иван?
Когато пораснах намразих мъжете.Баща ми биеше и пиеше. Пиеше и биеше.Всички!После умря. Мама се омъжи отново. Той веднъж ми посегна. После се опита... Погнусих се. Намразих и жените. Кучки са жените Иван. Като кучка ти го казвам.
Мисля, че те убих Иван. Не исках. Ей Богу ,не исках. Дори нямаше да ти отрежа нищо. Защо поиска да ме изпратиш Иван? Защо се съгласих да вляза тук. Ще се обадя в полицията Иван. Може би ще умреш. Може би да се обадя на Бърза Помощ. Иван, Иван ... точно мен ли избра да се правиш на мъж Иван.Бесове има в мен Иван.Какво те привлече в мен Иван? Не! Не отговаряй! И без това само си мълчим.
Откъртих крак от стола Иван. Левичар си? Видях, видях.
Ударих се няколко пъти от дясната страна силно по главата с крака от стола. И на мен ми потече кръв Иван. Ти ли ме удари Иван? Ти ме удари Иван ,ти ! Изтрих отпечатъците си ,и сложих крака от стола във лявата ти ръка. Кого биеш Иван? Кой искаш да ти прави секса Иван?
Всъщност ти защо поиска да ме изпратиш?
Ще пийна нещо от хладилника Иван. Ти защо излъга че стаята е празна?
Иван! Иван! Иван!!!!!!!!!! В хладилника има три женски глави Иван !

Иван! Жив ли си Иван? Дишаш! Има и маса Иван. Ти защо излъга? Тежък е кракът на масата Иван,едвам го отвих. Какво правиш с жените Иван? Защо Иван? Какво ти дава това Иван?
Не! не мога да си помисля че ще отвориш очи.Ще размажа мозъка ти Иван. С крака от масата. С крак от маса в чисто празна стая. Това не е празен хладилник Иван. Защо лъжеш Иван?
Скърцат стълбите от тавана Иван. Ти каза че къщата е празна. Кой идва от тавана Иван? Тихо!Тихоо... Шъъъъттт Нищо! и без това само си мълчим.
Чувам глас Иван ? Гласът пита : "Готов ли си сине ?"
Тя идва Иван. Чувам я как бавно скърца по стълбите... отваря вратата... стара е... стара жена... носи няколко ножа! Иван!
Защо те прегръща Иван? Захвърли ножовете. Дори не ме погледна. Тя плаче върху теб Иван.
Не мога да ви убия Иван. Аз не мога!
Кой живее в мазето Иван? Старите къщи имат мазета Иван.
Кой дявол ме накара да се съглася да ме изпратиш. Мислех се за зла, Иван. Ти ми обърка понятията.


ПП.Всъщност това е друг поглед, през други очи, в една и съща празна стая, която нарисува DAVILA /от форума, и във форума на all.bg/ а ето и линка ТУК